Въпросът за това колко трябва да получава един работещ, за да оцелее, и колко може да си позволи бизнесът, отново се превърна в център на сериозен сблъсък. В основата на спора е бъдещето на минималната работна заплата, която в момента е фиксирана на 620,20 евро, но предстои да бъде преизчислена по нов, по-сложен механизъм, който разделя социалните партньори.
Вместо да се разчита единствено на средната заплата, държавата въвежда формула, базирана на четири различни стълба. Те включват поскъпването на стоките от малката потребителска кошница, промените в медианната заплата, растежа на средното брутно възнаграждение и производителността на труда, разгледана в десетгодишен период. Целта е да се създаде по-балансиран подход, който да отразява реалната икономическа ситуация и нуждите на хората.
Числата обаче разкриват дълбоко разделение между страните. Докато правителството предлага сума от 660 евро за 2027 година, новата формула позволява максимум до 672,80 евро. В същото време някои синдикални организации твърдят, че ако се беше приложил стария модел, сумата щеше да достигне около 692 евро. Тази разлика от близо 20 евро на месец е основният запалник на текущия конфликт.
Критиката идва основно от КТ „Подкрепа“, които виждат в новия подход директно ощетяване на най-нископлатените работници. Според тях новата математика не кореспондира с Кодекса на труда и ограничава потенциалния ръст на доходите. От друга страна, работодателите и КНСБ приемат формулата като необходим компромис, който предпазва малките фирми от прекомерни разходи за осигуровки и запазва конкурентоспособността на българския бизнес.
Процесът по определяне на заплатите вече е строго регламентиран – преговорите трябва да приключат до средата на май, а окончателното решение на правителството да бъде обявено до 15 август. Предвидена е и периодична проверка на всеки три години, за да се оцени дали сумите остават адекватни спрямо реалните разходи за живот на населението.
В крайна сметка, политическото ръководство признава, че макар желанието за по-високи заплати (дори до 1000 евро) да е налице, бюджетният дефицит поставя твърди граници. Реалността на националния бюджет налага прагматизъм, който често се сблъсква с високите социални очаквания на работещите в страната.