Външният министър на Ирак, Фуад Хюсеин, разкри пред своя италиански колега в Рим, че страната му е понесла значителни финансови загуби, оценявани на около 60 милиарда долара. Тези загуби са пряк резултат от неотдавнашния конфликт между Съединените щати и Ислямска република Иран.
Основната причина за този огромен финансов удар е блокирането на Ормузкия проток от страна на Иран. Този стратегически воден път е жизненоважен за световните енергийни доставки, като през него е преминавала значителна част от иракския петрол, добиван в южната част на страната.
Срив в петролния износ
Преди настъпването на конфликта, Ирак, като член на ОПЕК, поддържаше дневен добив от около 4 милиона барела, като изнасяше приблизително 3,5 милиона барела. Ограниченият достъп до Ормузкия проток, съчетан с недостига на капацитет за съхранение, принуди страната драстично да намали своя добив.
Багдад беше принуден да търси алтернативни, макар и ограничени, пътища за износ. Част от петрола беше транспортиран с камиони през Сирия, докато други количества бяха насочени към Турция чрез съществуващи тръбопроводи. Въпреки първоначалния рязък спад, впоследствие се наблюдава известно възстановяване. Според иракското Министерство на петрола, между 1 и 21 септември износът е достигнал средно 2,6 милиона барела дневно.
Натиск върху резервите и националната валута
Петролът генерира около 90% от приходите на Ирак, което прави спада в износа директен удар върху държавната хазна. В резултат на това, валутните резерви на страната са намалели с 20 милиарда долара, а цените на основните стоки и услуги отбелязват рязко повишение.
Централната банка на Ирак предприе стъпка, като понижи курса на националната валута, динарът, спрямо щатския долар – първо понижение за последните повече от три години. Чуждестранната валута, получена от продажбата на петрол, е ключова за финансирането на вноса, поддържането на стабилен курс на динара, както и за изплащането на заплати в публичния сектор и пенсии.
Иракските власти обявиха, че страната ще работи усилено за диверсификация на своите приходи. Амбициозната цел е делът на приходите от непетролни източници да нарасне от настоящите 10% до 45% до 2037 година.