Въпросът за това как се харчат парите на данъкоплатците отново излезе на преден план след публикуването на бюджетната прогноза за 2027 година. Вместо ясна стратегия за развитие, документът, изпратен до Брюксел, изглежда по-скоро като списък с пожелания, в който липсват конкретни мерки за справяне с хроничните проблеми на държавната хазна. Една от най-острите критики идва по отношение на огромните просрочени задължения към НАП, които продължават да се трупат без изглед за ефективно събиране.
Според финансови експерти, държавата пропуска възможността да вкара в бюджета над 800 милиона евро само чрез по-добра събираемост на съществуващите дългове. Вместо това се предлагат нови данъчни тежести върху бизнеса, като например данък върху „свръхпечалбата“. Този подход обаче не решава основния проблем – изтичането на средства чрез давност на несъбраните данъци и осигуровки, което нанася директна щета на публичните финанси.
Освен липсата на приходи, сериозни притеснения буди и непрозрачността при разходите. Бюджетният план за 2027 г. не предоставя детайлна разбивка за това как ще бъдат разпределени средствата в ключови сектори като отбраната и сигурността. Когато липсва конкретика за всеки отделен разход, става невъзможно да се проследи ефективността на публичните инвестиции и дали те реално носят полза за обществото.
Най-спорният момент в текущия дебат е автоматичното повишаване на възнагражденията в публичния сектор без оглед на постигнатите резултати. Фокусът често пада върху образованието, където заплатите на учителите растат ежегодно, но показателите за функционална грамотност на учениците остават тревожно ниски. Критиците подчертават, че без реална оценка на качеството на преподаване, самото наливане на пари в системата не води до по-добре подготвени кадри.
Подобна е ситуацията и в секторите на сигурността, където са заложени автоматизми за увеличение на доходите, които Европейската комисия очаква да види ограничени. Намаляването на публичните разходи е ключово условие за овладяване на дефицита, но в настоящия план липсва воля за премахване на тези заучени механизми за харчене.
Въпреки апокалиптичните прогнози за огромен бюджетен дефицит от над 5% до края на годината, реалните данни към момента показват по-умерена картина. С дефицит от около 2,8% към август, страховете от фискален колапс изглеждат преувеличени, най-вече заради традиционното неизпълнение на заложените публични инвестиции. Големият въпрос обаче остава: кога количеството на изразходваните пари ще започне да се превръща в качество на обществените услуги?