Световната икономика в момента се намира в странен парадокс – от една страна, изкуственият интелект (ИИ) действа като мощен двигател на растежа, но от друга, той създава опасна зависимост. Кристалина Георгиева, шефът на Международния валутен фонд (МВФ), сигнализира, че този технологичен ентусиазъм може да се окаже нестабилен, което поставя централните банкери в изключително трудна позиция при борбата с инфлацията.
Пазарната нестабилност вече е осезаема. Инвеститорите, които доскоро залагаха всичко на технологичния сектор, започват да проявяват предпазливост. Политическата несигурност в САЩ и опасенията от по-строг регулаторен контрол върху ИИ карат капитала да се преразпределя към по-сигурни активи като облигациите, което разтърсва борсите и разтревожава както големите хедж фондове, така и малките инвеститори.
Важно е да се разбере, че бумът в областта на ИИ не е само позитивен. Макар той да помага за компенсиране на икономическите шокове, например тези, причинени от петролните кризи в Близкия изток, той едновременно с това засилва инфлационния натиск. Това прави задачата на централните банки още по-сложна, тъй като трябва да балансират между стимулирането на растежа и опазването на ценовата стабилност.
Прогнозите на МВФ са тревожни. Ако инвестиционният поток в ИИ внезапно спре или се забави значително, светът може да се сблъска с рязък спад в цените на активите. В най-лошия сценарий това би могло да доведе до понижение на световния БВП с 1,1% до 2028 година, като ударът за икономиката на САЩ би бил още по-силен – до 1,8%.
В заключение, предупреждението на Кристалина Георгиева е ясен сигнал, че технологичният оптимизъм не трябва да заслепява икономистите. Централните банкери трябва да бъдат готови за момент, в който импулсът на ИИ отслабне, за да не се окаже, че борбата с инфлацията е била водена без оглед на реалните рискове за глобалния финансов баланс.