България се подготвя за нова финансова рамка, която правителството представя като основа за „оздравяване“ и социално-икономически разцвет. В специално събитие в Университета за национално и световно стопанство бяха разкрити контурите на проектобюджета за 2027 г., който се опитва да балансира между амбициозното повишаване на доходите и необходимостта от фискална дисциплина.
За обикновения гражданин най-важните новини идват в сферата на доходите. Планирано е осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило от юли 2027 г., което ще доведе до ръст от около 8%. Заедно с това, заплатите в бюджетната сфера ще бъдат увеличени с 5%, като за педагогическите специалисти е предвидена по-сериозна надстройка от 7,5%. Особено внимание е отделено на младите лекари, за които са заложени допълнителни 30 млн. евро за възнаграждения и специализация.

Социалният пакет не спира дотук. Правителството предвижда по-високи детски надбавки и разширени данъчни облекчения за семейства с деца, както и допълнителни ресурси за социални помощи. Тези мерки са част от стратегията на премиера Румен Радев да осигури по-сигурен живот за българите, без да се пренебрегват инвестициите в образованието и здравеопазването, включително финансирането на Националната детска болница.
Отбраната остава стратегически приоритет, като за сектора са предвидени над 400 млн. евро повече от предходната година, което води до разходи от 2,23% от БВП. Тези средства ще се насочат основно към модернизация на армията, развитие на противовъздушната отбрана и нови системи за борба с дронове.

Математиката зад плана обаче разкрива сериозни предизвикателства. При прогнозиран БВП от 141,3 млрд. евро и инфлация от 4%, приходите са планирани на 51 млрд. евро, докато разходите достигат 55,9 млрд. евро. Това създава номинален дефицит от 4,9 млрд. евро (3,5% от БВП). За да се покрият тези дупки, държавата ще поеме нов дълг от 8,6 млрд. евро, което ще повиши общия държавен дълг до 47,1 млрд. евро (около 33,3% от БВП).
За да се компенсират разходите, се подготвя пакет от данъчни промени. Очаква се въвеждането на еднократна вноска върху свръхпечалбите в определени сектори, нови правила за ДДС при сделки с имоти и земя, както и промени в облагането на хазартния сектор, автомобилите и личното потребление. Предлага се и нов режим за електронните хранителни ваучери, заедно с мерки за борба със сивата икономика.

Важно е да се отбележи, че тези цифри са част от проект, а не окончателно решение. Предстоят тежки преговори със социалните партньори и разглеждане в Народното събрание. Основният въпрос, който остава отворен, е дали обещаните социални подобрения могат да съживяват икономиката, без да компрометират финансовата стабилност на страната чрез нарастващ дълг.
