Софийските улици днес станаха свидетели на една силна и мълчалива метафора. Над 500 служители от съдилищата и прокуратурите превърнаха празните работни столове в символ на една система, която започва да се разпада отвътре. Под името „Невидимите в съдебната система“, тези хора, които носят административния товар на правосъдието, най-накрая излязоха от сенките, за да викат за достойнство.
Причината за гнева е чисто математическа и жестока: предложеното увеличение на заплатите от едва 5% е пълна противоположност на реалните разходи за живот. Когато един новоназначен деловодител в Софийската районна прокуратура получава нетно възнаграждение от 782 евро, въпросът за оцеляването става централен. В град като София тези суми са крайно недостатъчни за покриване на наеми, кредити и отглеждане на деца.
Особено драматичен е спорът около средствата за облекло. За много от служителите тези пари не са лукс за нов гардероб, а критичен ресурс за оцеляване – за лекарства, учебници за децата или месечни сметки. Затова идеята за ограничаването им се приема като директен удар по семейните бюджети, който не може да бъде компенсиран с символични проценти.
Кризата не е само финансова, а и кадрова. Когато опитните експерти напускат, те забират със себе си години трупани знания, а натоварването просто се прехвърля върху останалите. Най-страшното обаче е съдбата на младите кадри, които, въпреки желанието си да служат на правосъдието, просто не могат да си позволят да останат в професията поради ниските заплати.
Протестиращите не търсят привилегии, а справедливост, съобразена с огромната отговорност и тежките срокове, в които работят. Тяхното искане е ясно: трайно и реално повишение на основните заплати. В подкрепа на това се стартира национална подписка, която ще бъде изпратена до Висшия съдебен съвет, Народното събрание и Министерството на финансите.
Празните столове пред СРП и СРС днес бяха предупреждение. Ако гласът на „невидимите“ продължи да бъде игнориран, тези столове скоро ще останат празни не само като символ, но и като реалност. Без хората, които движат документите и следят сроковете, машината на правосъдието просто ще спре да работи.