Трагедията на магистрала „Тракия“, отнела живота на 12 души, отново извади на преден план въпроса за политическата отговорност и институционалната апатия в България. Вместо смирение и конкретни отговори, обществото стана свидетел на поредица от оправдания, които прехвърлят вината върху метеорологичните условия и предишните управления. Критиката срещу настоящото управление подчертава едно болезнено разминаване между наличните ресурси за безопасност и реалните действия на терен.
Министърът на регионалното развитие Иван Шишков и вътрешният министър Иван Демерджиев бяха подложени на остра критика заради начина, по който интерпретират инцидента. Докато единият поставя под въпрос необходимостта от поемане на политическа отговорност, другият твърди, че липсва достатъчно бърз обмен на информация, който да позволи на полицията да реагира превантивно. Тези позиции обаче се сблъскват с фактите за съществуващата държавна структура, създадена именно с цел координация при кризи.
Оказва се, че от 2019 г. в страната функционира Национален координационен център за безопасност на движението по пътищата. Този център, разположен в сграда на МВР, работи денонощно и е предназначен да осигурява оперативна връзка между ключови ведомства. В него са представени „Национална полиция“, пожарната, система 112, Агенция „Пътна инфраструктура“, „Автомобилна администрация“ и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Основната функция на този координационен орган е именно оперативната намеса и преценка при влошени метеорологични условия. Твърденията за липса на информация изглеждат несъстоятелни на фона на факта, че три от структурите в центъра са директно подчинени на МВР, а АПИ разполага със собствен ситуационен център за ранно предупреждение.
Още по-тревожна е информацията, че Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е сигнализирал за гъсти мъгли три дни преди фаталния инцидент. Това повдига фундаменталния въпрос: защо държавните органи са проспали тези предупреждения и не са предприели превантивни мерки за ограничаване на трафика или информиране на шофьорите в опасния участък?
Вместо реални действия за подобряване на пътната сигурност, управлението изглежда заклещено в политическо говорене и медийни оправдания. Докато отговорните лица си прехвърлят вината, цената на институционалната некомпетентност продължава да се измерва в човешки животи по българските пътища.