Призракът на нова „Ялта“ отново витае над Европа, докато Русия усилено настоява за прекрояване на архитектурата за сигурност на континента. Тази амбиция, често представяна като търсене на „легитимно“ място в европейския ред, всъщност крие стремеж към възстановяване на сфери на влияние. Това буди сериозни опасения сред европейските държави, особено в контекста на евентуална „голяма сделка“ от страна на бившия американски президент Тръмп, която може да доведе до пренареждане на европейската сигурност без участието на самите европейци, предупреждава Яна Пулиерин от Европейския съвет по външна политика в Берлин.
За бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, подобна сделка би представлявала бърз външнополитически успех, който да представи пред избирателите си. Това е пореден опит за отвличане на вниманието от вътрешнополитическите му предизвикателства, твърди Пулиерин. Въпреки това, за европейците, особено за тези от Източна Европа, идеята за сключване на споразумение между Вашингтон и Москва, което да преначертае границите на влияние, звучи като кошмарно завръщане към миналото.
Русия не от вчера изразява недоволство от настоящия европейски ред за сигурност. Още през 2014 г. с анексирането на Крим, Москва ясно показа, че не се чувства обвързана с правилата, договорени след Студената война. Според руската гледна точка, тези принципи са били наложени, възползвайки се от слабостта на Русия след разпадането на Съветския съюз. Целта е да се „пренапише краят на Студената война“ и Русия отново да бъде възприемана като велика сила с решаващо влияние.
Максималните руски искания, маскирани като „гаранции за сигурност“, включват прекратяване на разширяването на НАТО и изтегляне на военните сили и инфраструктура на Алианса до нивата от май 1997 г. Това по същество означава превръщане на източните държави членки в буферна зона и обособяване на отделни зони за сигурност в Европа – концепция, която директно подкопава суверенитета на тези държави.
Експертите обаче категорично отхвърлят руските твърдения за непосредствена заплаха. През 2021 г. Украйна е била далеч от членство в НАТО и никой не е заплашвал руска територия. Истинската причина за инвазията, според Яна Пулиерин, е била застрашаването на руските претенции за хегемония, особено след засиленото сътрудничество между САЩ и Украйна при администрацията на Джо Байдън.
Приемането на руската визия за нова европейска архитектура за сигурност би означавало признаване на правото на Русия да упражнява решаващо влияние върху поведението и сигурността на своите съседи. За европейците това би било отказ от фундаментални принципи като неприкосновеност на границите, териториална цялост, право на самоопределение и свобода за избор на съюзи – основите на европейската сигурност през последните осем десетилетия.
Яна Пулиерин подчертава, че Русия преследва ревизионистичен дневен ред, който далеч надхвърля Украйна. Конфликтът с Русия е дългосрочна реалност, която няма да отшуми бързо. Европейците трябва да осъзнаят това и да очертаят своите „червени линии“, като не позволяват съдбата им да бъде решавана единствено от Вашингтон и Москва.
Журналистът Щефан Лак от АРД остро критикува руското настояване за преустройство на европейската система за сигурност. Той посочва, че тези искания идват от страна на Владимир Путин – човекът, който започна мащабна агресивна война срещу европейски съсед, нарушавайки международното право. Руската теза, че европейците са „измамили“ украинския народ и са съучастници в жертвите, е „размяна на ролите между извършителя и жертвата“, която служи за морално оправдание на агресията и делегитимиране на подкрепящите Украйна държави.