България е изправена пред тревожна реалност, където границите между законност и хаос изтъняват. От невинни деветгодишни деца, посягащи към наркотици, до процъфтяващи мрежи за незаконен хазарт, които подхранват организираната престъпност – картината е мрачна. На този фон, предложения за легализация на дрогата звучат като зловеща шега, а системните пропуски в сигурността поставят под въпрос бъдещето на нацията ни.
Шокиращата вест, че деветгодишни деца вече употребяват наркотици, е сигнал за национална криза. Още по-тревожно е, когато в такъв момент представител на Министерството на вътрешните работи намеква за „декриминализация“ или дори „легализация“ на употребата на наркотици. Подобни идеи, според бившия вътрешен министър Румен Петков, са „страшни“ и „убийствени за нацията“. Да се сравняват разходи с потенциални приходи от легализация на „меки наркотици“ е циничен подход, който пренебрегва човешката трагедия зад всяка доза. Обществото ни очаква категорична позиция от премиера и министъра на вътрешните работи, която да гарантира нулева толерантност към разпространението и употребата на дрога.
В сянката на наркотиците процъфтява и незаконният хазарт – един невидим враг, който десет години остава без внимание. След драстичното ограничаване на рекламата през 2024 г., броят на регистрираните нелегални сайтове надхвърля 5200. Тези платформи не са просто „игра“; те са финансовата артерия, която захранва наркотрафика, търговията с влияние, организираната престъпност и дори тероризма. Ако България иска да бъде правова държава, борбата с незаконния хазарт трябва да се превърне в абсолютен приоритет за правителството и Народното събрание.
Междувременно, пътищата ни продължават да вземат жертви, както показа трагедията на АМ „Тракия“. Този инцидент е повече от пътна злополука – той е симптом на дълбоки системни проблеми. Липсата на ефективна система за оценка на риска, особено при рязко влошаващи се метеорологични условия, и пропуски в предупредителните механизми са недопустими. Наличието на дублиращи се функции между множество агенции и министерства води до размиване на отговорността и неефективно разпределение на човешките ресурси. Нужно е цялостно преструктуриране и прецизиране на институциите, за да се спре този омагьосан кръг от трагедии и последващи, често неработещи, законови мерки.
В тази тревожна картина се вписват и зачестилите убийства на знакови фигури като Илиан Филипов, Слави Бинев, Нотариуса и Алексей Петров. Коментарът на министър-председателя, че „може да очакваме още убийства“, е не само неуместен, но и зловещ. Независимо от спецификата на всеки отделен случай, те подчертават системна слабост. Некомплектът от 4000 души в МВР, резултат от масово напускане на 15 000 служители между 2010 и 2015 г., е критичен проблем. Държавата е длъжна да осигури адекватни условия и да привлече качествени кадри, които да гарантират сигурността на всички граждани, а не да оставя системата „обезкървена“.
България се намира на критичен кръстопът. Предизвикателствата пред националната сигурност – от наркотиците до хазарта, от пътната безопасност до престъпността – изискват незабавни, решителни и координирани действия. Време е за цялостна оценка, прецизиране на институциите и ясна политическа воля, за да се гарантира едно по-сигурно и стабилно бъдеще за страната ни. Без тези мерки, рискуваме да затънем още по-дълбоко в беззаконие и трагедия.