Администрацията на Тръмп започна да обмисля военна инвазия в Куба след провала на опитите за постигане на промяна на острова чрез сурови икономически санкции и горивна блокада, съобщава Politico, позовавайки се на източници.
„Първоначалната прогноза за Куба беше, че комбинация от по-строги санкции – по същество петролна блокада – и очевидни военни успехи на САЩ във Венецуела и Иран ще сплашат кубинците и ще ги накарат да сключат сделка. Сега ситуацията с Иран се обърка и кубинците се оказаха много по-устойчиви, отколкото се смяташе първоначално“, цитира вестникът източник, запознат с обсъжданията на администрацията на Тръмп.
Следователно, както пише вестникът, въпросът за военните действия сега е „на дневен ред както никога досега“.
Американското командване проучва различни сценарии, които далеч надхвърлят целенасочените операции за залавяне на конкретни лица. Диапазонът от възможни действия на Пентагона варира от единичен въздушен удар, целящ да принуди кубинското правителство да направи отстъпки, до пълномащабна наземна интервенция, целяща пълна смяна на режима на острова, посочва изданието.
Според вестника, Южното командване на САЩ е започнало цикъл на оперативно планиране през последните седмици, като на практика е започнало да подготвя сценарии за евентуална инвазия в Куба.
Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Хавана в четвъртък начело на американска делегация и се срещна с представители на кубинското Министерство на вътрешните работи, съобщи правителството на карибската република.
В събота New York Times, позовавайки се на служители на американската администрация, съобщи, че висши американски служители обмислят възможността бившият кубински лидер Раул Кастро да бъде заловен, подобно на венецуелския сценарий.
На 29 януари президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, налагаща тарифи върху вноса от страни, доставящи петрол на Куба. Той също така обяви извънредно положение поради предполагаема заплаха за националната сигурност от Хавана.
Правителството на острова заяви, че Съединените щати се стремят да задушат икономиката на страната и да направят условията на живот непоносими чрез енергийната блокада.
Администрацията на Вашингтон добави няколко кубински служители към списъците със санкции, включително двама министри, председателя на парламента и разузнавателната агенция на републиката.
Според съобщение от Министерството на финансите на САЩ, ограниченията ще се отнасят до кубинския министър на съобщенията Майра Аревич Марин; министър на енергетиката и мините Висенте де ла О’Леви; председател на кубинския парламент Естебан Ласо; член на Политбюро и секретар по персонала на Централния комитет на Комунистическата партия на Куба Роберто Моралес Охеда. Освен това към списъка със санкции е добавена и Дирекцията за разузнаване на кубинското Министерство на вътрешните работи.