Последните дни потопиха българската политическа сцена във водовъртеж от обвинения и напрежение. Арестите на трима кметове от Движението за права и свободи (ДПС) – Ерол Мюмюн от Кърджали, Радослав Ревански от Белица и Димитър Гавазов от Сунгурларе – предизвикаха остра реакция от страна на партията, която разглежда тези действия не като рутинно правоприлагане, а като целенасочена политическа стратегия.
В рязка декларация ДПС обяви намерението си да сезира всички европейски институции и правораздавателни органи, осъждайки това, което описва като „полицейски репресии и натиск“. Партията изрично обвинява настоящата администрация в превръщане на службите за сигурност в „политическа бухалка“, напомняща за времената на Държавна сигурност. Това тежко сравнение незабавно издига вътрешнополитическия спор до въпрос за фундаментални демократични принципи и върховенство на закона.
Декларацията повдига остри въпроси относно времето и мотивацията зад тези арести, предполагайки, че те са пряко възмездие. ДПС свързва действията с обещанието си да разкрие предполагаеми корупционни схеми, обвързани с „модела Радев-Копринков“. Освен това, партията спекулира, че кметовете може да са били взети на прицел заради отказа им от „срамни оферти“ за политическа подкрепа или заради гласната критика на ДПС към възприеманата „безгръбначна външна политика“ на правителството. Партията тълкува полицейските действия като знак за „страх и паника“, произтичащи от провалите на администрацията на Радев.
Отвъд конкретните арести, ДПС рисува картина на правителство в криза, губещо обществено доверие. Декларацията подчертава нарастващите протести и широкото недоволство, твърдейки, че „Прогресивна България“ ефективно е обявила „война на всички“ – от изнемогващи граждани, притиснати от високите цени, до пенсионери, бизнеси, земеделци и държавни служители. Тази широка критика подчертава възприятието за административна некомпетентност и правителство, което все повече се отчуждава от своето население.
Въпреки възприемания натиск, ДПС заявява своята непоколебима решителност. Партията се зарича да не бъде сплашена или заглушена, потвърждавайки ангажимента си към своите избиратели и към разкриването на корупцията. Чрез заявеното си намерение да включи европейски органи, ДПС сигнализира за стратегически ход към интернационализиране на проблема, поставяйки вътрешните политически борби на България под по-широк надзор и утвърждавайки трайното си присъствие на политическата сцена, независимо от действията на настоящото правителство.