Докато официалните отчети говорят за устойчивост, реалността по улиците на Москва е различна. Историята на Кирил, който затваря своето кафене след шест години работа, е символ на една умираща градска култура. Поскъпването на западните продукти, санкциите и драстичният скок в наемите притискат малкия бизнес до стената, превръщайки някога оживените квартали в зони на фалирали предприемачи.
Руската икономика в момента преживява странен разлом. От една страна, се наблюдава процъфтяване на военния сектор, където средствата текат изобилно. От друга страна, гражданският сектор потъва в стагнация. Експерти отбелязват, че доходите на обикновените граждани не растат, докато търсенето на стоки и услуги остава в застой, което създава опасен дисбаланс в жизнения стандарт.
Финансовият натиск върху малките фирми се засилва и от държавата. Увеличението на ДДС от 20% на 22% и новите такси се превръщат в тежест, която много предприемачи не могат да понесат. Паралелно с това, регионалните бюджети в Русия са в критично състояние, като над 70 региона отчитат сериозен дефицит, основно поради огромните суми, които се изплащат за привличане на нови войници.
Докато Международният икономически форум в Санкт Петербург се опитва да проектира образ на „стабилно бъдеще“ и прагматизъм, реалността се разбива от украински дронове. Атаките срещу енергийни и военни обекти не само разкриват уязвимостта на инфраструктурата, но и нанасят пряк удар по държавната каса. Повредените рафинерии означават по-малки печалби за петролните гиганти и съответно по-малко данъчни приходи за Кремъл.
Психологическият портрет на съвременния руснак е белязан от тревожност и несигурност. Инфлацията се оказва най-големият враг в ежедневието, следвана от безкрайния конфликт и корупцията. Въпреки пропагандните обещания за бърз край на военните действия, хората усещат, че бъдещето им се изплъзва, което ги води към вид фатализъм – приемането на съдбата, без очакване за реална промяна.