България се намира в деликатен момент, в който всяко движение на международната сцена може да бъде фатално за имиджа ѝ. Кристиан Вигенин изразява сериозно безпокойство относно присъствието на американски самолети на летище „Безмер“, определяйки го като риск, който косвено ни намесва в конфликтите в Иран и застрашава сигурността ни в рамките на ЕС.
По отношение на Украйна, ситуацията изглежда като опит за балансиране между два противоположни полюса. Вигенин критикува подхода на правителството, описвайки го като неуспешен опит да се „седне на два стола“, вместо да се предложи една ясна и независима трета позиция. Пример за тази обърканост е и Киевската декларация, където България е ангажирана чрез присъствието на името си, независимо от формалните подписни процедури.
Проблемите не спират до геополитиката, а проникват и в административния апарат. Назнаването на кадри без подходящ опит в Министерство на външните работи, като случая с Христо Дикански, е определено като стратегическа грешка. Според евродепутата, липсата на опитен екип около министъра прави България уязвима в сложните международни преговори.
Когато става въпрос за санкциите срещу Русия, Вигенин подкрепя стремежа на страната да защитава собствените си национални интереси. Той споделя мнението на президента Радев, че настоящият курс на санкциите не носи очакваните резултати и е време за търсене на алтернативни пътища.
Общата оценка за настоящото управление остава смесена. Макар и да се забелязват определени принципи и усилия, липсва конкретен и ясен план за действие. Особени съмнения предизвиква Бюджет 2026, който според Вигенин разминава първоначалните обещания на правителството.
Накрая, политическата борба се премества и на терена на символите. Възможното отнемане на централата на БСП на „Позитано“ 20 е посрещнато със стоицизъм. Вигенин подчертава, че идеите на партията не зависят от стените на една сграда и ако се наложи, политическата работа ще продължи дори „по поляните“.