В един свят, където сенките на миналото често надвисват над настоящето, посланието на германския посланик Ирене Мария Планк в София прозвуча като силен призив за пробуждане. Поводът – Денят на германското единство на 3 октомври – се превърна в платформа за размисъл върху европейската съдба, напомняйки ни, че мирът и свободата не са даденост, а постоянно извоювана ценност. В този ден, Германия и България, рамо до рамо с останалите членове на ЕС, са призовани да бъдат стражи на европейското пространство.
Думите на първия федерален канцлер на следвоенна Германия, Конрад Аденауер, от 1954 г. бяха възкресени от посланик Планк, за да подчертаят еволюцията на европейската идея: от мечта на малцина, през надежда на мнозина, до днешна необходимост за всички. Германското обединение от 1989-1990 г., паралелно с демократичните промени в България, е ярък пример за това как свободни нации могат да градят бъдещето си чрез върховенство на закона и сътрудничество, отхвърляйки диктата на силата. Тази историческа връзка между двете страни днес е по-актуална от всякога.
За съжаление, идилията на следвоенна Европа бе разтърсена през 2022 г., когато стана ясно, че „политиката на силата се е завърнала“. Посланик Планк не остави място за двусмислие, заявявайки категорично, че най-голямата заплаха за континента днес идва от Русия. Инвазията в Украйна и ескалацията на хибридни действия са опит да се разклати европейската стабилност и да се раздели обществото. В този контекст, дори вътрешнополитическите дебати в Германия, включително тези около „Алтернатива за Германия“, са свързани с руската дезинформация, а подкрепата за позициите на Путин означава пряко отслабване на Германия и Европа.
Отговорът на тези предизвикателства е ясен и категоричен: по-тясно европейско единство и увеличаване на отбранителните способности. „Трябва да си покажем зъбите, а не да свиваме опашка като уплашено куче“, призова Планк, подчертавайки, че само решителността може да спре агресията. Залогът е огромен – защита на основните европейски ценности: свободата на изразяване, свободното движение, културното разнообразие и възможността гражданите да живеят, учат и работят навсякъде в ЕС. България е жив пример за успеха на този модел, утроявайки икономическата си мощ четири пъти за 19 години членство.
В специално обръщение към българите, посланик Планк направи силно историческо сравнение, припомняйки битката при Сливница – символ на устойчивост пред превъзхождащ противник. Тя цитира и думите на Васил Левски от октомври 1871 г.: „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили.“ Този призив на Апостола, пречупен през призмата на съвременните заплахи, се превръща в универсално послание за общ европейски отговор. Времената изискват безпрецедентна сплотеност и несломима воля за независимост.
Ирене Мария Планк завърши речта си с гордост от партньорството между София и Берлин, подчертавайки общия ангажимент за опазване и усъвършенстване на Европейския съюз – този „дар на съдбата от XX век“. Нейното послание е ясно: единството не е просто политическа стратегия, а жизненоважна необходимост, вкоренена в споделени ценности и исторически уроци, които днес, повече от всякога, трябва да бъдат чути и следвани.