Доналд Тръмп категорично отхвърля възможността за дипломатически преговори с Техеран. Вместо това, стратегията на Белия дом е насочена към максимално икономическо задушаване на Иран, за да се постигнат желаните резултати чрез суров натиск, а не чрез традиционни компромиси.
Американският лидер не спира само до вътрешните санкции. Той изпраща ясен и unabashed сигнал към международната общност: всяка държава, която продължи да търгува или да поддържа бизнес отношения с Ислямската република, ще трябва да се с pemrograman с тежки санкции от страна на САЩ.
В същото време Тръмп демонстрира специфична гъвкавост и строгост едновременно. Докато определя поведението на Русия като приемливо в настоящия момент, той разсейва всякакви съмнения относно отношението си към Китай, подчертавайки, че санкциите остават основен и ефективен инструмент за влияние в неговите ръце.
Тази тактика подчертава характерния стил на Тръмп – използването на огромната икономическа мощ на САЩ като основно оръжие в международната политика, където лоялността се изисква, а неподчинението се наказва с финансова изолация.