Европа се събужда за една болезнена истина: стратегическата зависимост от Китай за критични суровини е риск, който вече не може да бъде игнориран. С въвеждането на Регламента за критичните суровини (CRMA) през 2024 г., Брюксел поставя ясни и амбициозни цели до 2030 г. Съюзът се стреми да добива поне 10% от нужните си ресурси сам, да преработва 40% от тях на своя територия и да разчита на 25% рециклиране, като същевременно ограничава зависимостта от един единствен външен доставчик до максимум 65%.
В този глобален шахмат България притежава „козове“, които биха могли да я превърнат в ключов играч. Нашите земни недра са богати на мед, злато, волфрам и барит – материали, без които модерната електроника, отбранителните системи и „зеленият“ преход са невъзможни. Въпреки това, вместо да капитализираме това наследство, ние често се забиваме в калта на административната пасивност и липсата на визия, оставяйки огромна част от потенциала си неизползван.
Най-голямото препятствие обаче не е геологично, а психологическо. Дезинформацията се превърна в най-ефективното оръжие срещу икономическия напредък. Казусът край Трън е показателен – проект за злато, който бе погребан от митове за приток на мигранти и достъп до местни гробища, завършил с референдум, в който 93% от гласувалите се обявиха против на базата на манипулации. Подобен сценарий се повтаря и край Велинград, където проектът за стратегическия волфрам се сблъсква с научно необосновани страхове за унищожаване на минералните води.
Цената на това колективно заблуждение е стряскаща. Само за десет години обжалванията и блокирането на инвестиционни проекти са стрували на България около 1.4 милиарда евро. Това не са просто цифри в отчет, а хиляди изгубени работни места и пропуснати възможности за развитие на региони, които днес се борят с обезлюдяването. Докато държави като Чехия поемат лидерска роля в добива на литий, България често остава заложник на популизма и недоверието към частния бизнес.
Пътят към спасението минава през пълна прозрачност и активна държавна стратегия. Нужните са механизми за бърза проверка на фактите и ранно включване на местните общности в процесите, за да не стават те жертви на дезинформация. България има реалния шанс да бъде стълб на европейската сигурност на доставките, но за това трябва първо да спре да се страхува от собствените си природни ресурси.