Първите сто дни от управлението на кабинета, воден от Румен Радев, вече са зад гърба ни. Този период често се разглежда като лакмус за бъдещите успехи и посоката, в която се движи държавата, но в случая резултатите изглеждат по-скоро предпазливи, отколкото смели.
Според анализа на политолога и социолога Димитър Ганев, правителството избягва да предприема радикални стъпки и дълбоки реформи. Вместо това се наблюдава стратегия на минималния риск, която оставя големите промени за по-късен етап.
Основната причина за това „забавяне“ е чисто политическа. Близостта на предстоящите президентски избори, които се очакват след едва два месеца, създава атмосфера на несигурност и принуждава управляващите да бъдат внимателни с всяко свое решение.
Към тази картина се добавя и подготовката за местните избори през следващата година. Комбинирането на двата изборни процеса прави всяка сериозна реформа потенциално рискована, тъй като тя може да бъде използвана като инструмент за политическа атака от опозицията.
Така управлението на Румен Радев се оказва в ситуация, в която управленската програма се сблъсква с реалностите на изборния календар. Резултатът е кабинет, който управлява, но не трансформира, чакайки политическите води да се успокоят.