Изкуството не е просто естетика, а акт на смелост. За Атанас Пацев творчеството е било непрекъснат риск – духовен, социален и дори физиологичен. В чест на стогодинината от рождението му, зала „Райко Алексиев“ в СБХ ще се превърне в пространство за размисъл на 3 юни, когато ще бъде открита изложбата „Пластичната безтегловност“, която ни кани да се потопим в неговия уникален вътрешен свят.
Централна точка на експозицията е емблематичният цикъл „Безтегловност“ от 1968 година. В тези творби границата между материята и духа се размива, а психологическите процеси се преплитат с историческите в един опит за изследване на релативното пространство. Посетителите ще имат възможност да видят не само завършените платна, но и досега непоказвани ескизи и технически версии, които разкриват еволюцията на идеите на художника.
Пацев не се вписва в рамките на „доброто поведение“ и управляемите изкуства на своето време. Неговата дръзкост и категоричен отказ от наложените тенденции му носят остра критика и дори загуба на работа, но именно това го подтиква да задълбочи експресионистичния си стил. Човешкото тяло в неговите творби се превръща в сложна структура, която изследва границите на човешкото съществуване и духовната свобода.
Животът на художника е бил точно толкова независим, колкото и изкуството му. От партизанските години, в които отказва всички държавни привилегии и финансови възнаграждения, до пътуванията из Европа, Пацев винаги е търсил истината. Вдъхновен от енергията на Париж, Рим и Прага, той пренася европейския дух в българското изкуство, опитвайки се да намери пластичен еквивалент на съвременността и фактурата на реалността.
Макар и признат с титлата „заслужил художник“ и престижни награди като „Захарий Зограф“, Пацев остава фигура, която често е била отхвърляна от официалния канон. Днес неговото наследство ни напомня, че истинското изкуство живее в зоната на сложността и че безтегловността на духа е единственият начин да се преодолее тежестта на времето и социалните ограничения.