Последните данни от Евростат разкриват една противоречива картина за състоянието на българската индустрия. От една страна, юни ни дарява с оптимистичен, макар и минимален, месечен ръст от 0,4%, който прекъсва пролетната серия от спадове. От друга страна обаче, когато погледнем по-широко, се очертава тревожна тенденция – на годишна база производството ни се свива с 2,6%, което ни поставя в групата на най-силно засегнатите икономики в Европейския съюз.
Погледнеме към 2026 година и виждаме истински „икономически влак“, който се движи с нестабилна скорост. Годината започна с удар от 3,6% спад през януари, след което последваха краткотрайни възстановявания през февруари и март. Пролетта обаче отново свали темпото с сериозни сривове през април и май, а сегашният лек плюс е по-скоро опит за стабилизиране, отколкото сигнал за реално излизане от кризата.
Контрастът с нашите европейски съседи е стряскащ. Докато България се бори с негативни стойности, общата индустрия на ЕС бележи умерено възстановяване от 0,6% на годишна база, а еврозоната също е на лек плюс. В класацията на „губещите“ България е сред най-ниските, изпреварвайки само Люксембург, Румъния и Естония, които отчитат още по-остри спадове.
На противоположния полюс стоят държави като Литва, Дания и Полша, които демонстрират солиден растеж, достигащ до над 7% в някои случаи. Това подчертава пропастта между динамиката на развитие в различните части на Общността и трудностите, с които се сблъсква българският промишлен сектор.
Анализът по сектори в ЕС показва, че възстановяването е неравномерно. Има позитивни сигнали при енергийното производство и капиталовите стоки, но потребителският сектор остава под натиск, с осезаем спад при трайните и нетрайните стоки. Това е отражение на общите икономически предизвикателства, които засягат пазарите.
Важно е да се отбележи, че тези цифри са първоначални оценки и могат да бъдат коригирани, както се случи с данните за май. Въпросът остава дали българската индустрия ще успее да превърне този минимален месечен напредък в устойчива тенденция за растеж през втората половина на годината, или ще продължи да изостава от европейското темпо.