Представете си мащаба на 25 000 произведения на изкуството. Това не е просто галерия, а истински архив на личните предпочитания на един от най-противоречивите хора в историята на Италия – Силвио Берлускони. Днес обаче тази колосална сбирка се подготвя за разпродажба, белязвайки края на една ера на екстравагантност.
Най-интригуващата част от историята на тези картини не е тяхната пазарна стойност, а начинът, по който са придобити. Берлускони често се е отдавал на импулсивни покупки в моменти на безсъние, следейки телевизионни аукциони. Така в неговия фонд са попаднали безброй пейзажи, портрети и религиозни сюжети, които отразяват повече неговия темперамент, отколкото строгите канони на арт критиката.
Специалистите в областта на изкуството гледат на колекцията с определен скептицизъм. Според тях значителна част от творбите имат ограничена художествена стойност, което прави разпродажбата им истинско предизвикателство. Въпреки това, количеството е толкова огромно, че логистиката по управлението му се превръща в тежка задача за наследниците на покойния премиер.
Разходите за поддръжка на склада, където се съхраняват произведенията близо до имението Вила Сан Мартино край Милано, са стряскащи – около 800 000 евро на година. За семейството тези разходи се превръщат в финансова тежест, която надвишава удоволствието от притежанието на тези предмети.
Най-символичният и почти ироничен обрат в цялата история е бъдещето на самото помещение. Част от пространството, което десетилетия наред е пазило „съкровищата“ на Берлускони, вероятно ще бъде превърнато в супермаркет. Това е върховият пример за прагматизма, който заменя ексцентричността на един човек, превърнал целия си живот в публично шоу.