Само преди две години, бутилката зехтин беше символ на нарастващата инфлация, почти луксозен продукт, чиято цена летеше към небето. Днес обаче махалото се люшна рязко в обратната посока. Цените на зехтина в Европа се сриват с безпрецедентна скорост, обещавайки още по-голям натиск върху производителите с настъпването на новата реколта. Какво се крие зад този драматичен обрат и кой плаща истинската цена?
Докато потребителите с облекчение наблюдават как любимото им „течно злато“ отново става достъпно, в сърцето на Средиземноморието, хиляди фермери гледат с тревога своите сметки. Разходите за вода, труд, гориво, торове и поддръжка на маслиновите горички не намаляват със същата скорост, с която пада изкупната цена на суровината. За тях, „евтиният зехтин“ вече не е добра новина, а предвестник на финансови затруднения и потенциални загуби.
Между 2021 и 2024 г. цената на зехтина в ЕС скочи със зашеметяващите 78%, достигайки рекордни стойности от около 9 евро за килограм за екстра върджин. Виновникът? Климатът. Тежките суши и горещини в Средиземноморието, особено в Испания – най-големият производител в света – свиха реколтите до критични нива. Пазарът беше гладен, а цените – без контрол. Сега обаче картината е коренно различна. Благодарение на възстановяването на производството, цената на суровината вече е под психологическата граница от 4 евро за килограм, а прогнозите са за още по-голям спад.
Испания отново е в центъра на събитията. Очакванията за сезон 2025/26 са за производство от около 1,295 млн. тона, което представлява над 60% от европейската реколта. Когато испанските маслинови горички се възстановят, ефектът се усеща в цяла Европа, тъй като ЕС произвежда около 67% от световния зехтин. Този гигантски скок в предлагането е ключов за връщането на пазара към „нормалност“, но тази нормалност е болезнена за производителите.
Драмата е особено осезаема в страни като Гърция, където маслиновата индустрия е жизненоважна. Въпреки че обемът на износа може да остане стабилен, стойността му се свива драстично. Това означава милиони загубени приходи за местните икономики и селските общности, които разчитат на „течното злато“ за препитание. Маслиновото дърво не може да бъде „изключено“ за една година, за да се спестят разходи; то изисква постоянна грижа, независимо от пазарните колебания.
Парадоксът е, че същият климатичен фактор, който направи зехтина толкова скъп, сега е причина за една от най-големите неизвестни в бъдеще. Маслиновото дърво е циклично, а реколтата е силно зависима от влагата, температурите и състоянието на дърветата. Сегашният срив не е гаранция за постоянно евтин зехтин. Напротив, ако ниските цени принудят фермерите да намалят инвестициите в своите насаждения, една нова суша може да доведе до още по-опустошителен недостиг и нов ценови скок. Това е вечният цикъл на „ценовото махало“, където пазарът се опитва да се адаптира към все по-нестабилен климат.
Така че, докато се наслаждаваме на по-достъпния зехтин, е важно да помним невидимата цена, която плащат производителите. Днес те се страхуват от евтиния зехтин, но утре, ако не се намери устойчиво решение, потребителите може отново да се изправят пред скъпия. Защото между тези две крайности стои един неконтролируем фактор – климатът, който диктува правилата на играта за един от най-древните и ценни продукти на Средиземноморието.