Българската шивашка индустрия преминава през истински „черен период“, като за последните две години се свива с близо 40%. Русе, който дълго време бе символ на текстилното производство в страната, днес е епицентър на тази криза. Само през настоящата година градът видя затварянето на две големи предприятия, което е само предвестник за по-дълбоки проблеми в сектора.
Основният удар идва от рязкото поскъпване на производствените разходи. Високите цени на електроенергията и горивата превърнаха работата в тежка финансова борба. Особено тежка е тежестта на транспорта – много фирми са разчитали на работници от отдалечени села, но днешните цени на горивата правят ежедневния превоз на персонала почти непосилен разход.
Световният пазар също не е милостив. Българските производители се опитват да се конкурират с гиганти от Азия, Африка и Турция, където производствените разходи са значително по-ниски. В такава среда местните предприятия губят своята конкурентоспособност, което ги принуждава или да намалят мащабите си, или напълно да прекратят дейността си.
Към икономическия натиск се добавя и критичният недостиг на кадри. Намирането на квалифицирани работници става все по-трудно, а опитите за привличане на персонал от чужбина се оказват твърде скъпи за бюджетите на компаниите. Това създава порочен кръг, в който липсата на хора спира производството, а разходите за тяхното осигуряване изяждат печалбите.
Ситуацията е допълнително усложнена от липсата на конкретни държавни програми, които да подпомогнат бранша в този труден преход. Без системна помощ и стратегия за справяне с високите разходи, Русе рискува окончателно да загуби своите традиции в текстилното производство, оставяйки след себе си стотици загубени работни места.