Стратегията на Кремъл претърпя рязка промяна, като дипломатическите компромиси вече изглеждат като минало. Вместо да търси път към мирно споразумение чрез териториални отстъпки, Владимир Путин залага на създаването на постоянни „буферни зони“. Това означава, че окупираните украински земи вече не се разглеждат като разменна монета, а като трайни части от руската отбранителна линия.
Тази нова позиция е пряк резултат от разпадането на неформалните договорености с Доналд Тръмп. Преди се смяташе, че съществува т.нар. „споразумение от типа Анкъридж“, според което Вашингтон ще притисне Киев да предаде Донецка област в замяна на връщането на части от Сумска и Харковска област. Днес обаче Москва счита тези ангажименти за невалидни, а американската страна отрича изобщо да е имало подобен пакт.
В центъра на новите руски изисквания стои пълното подчинение на Донецка област. Путин е категоричен: никакви преговори няма да се водят, докато руската армия не установи пълен контрол над региона. Паралелно с това, завзетите територии в северната част на Сумска и североизточната част на Харковска област вече са зачеркнати от списъка за евентуално връщане.
Интересен е разривът между политическите амбиции и военната реалност. Докато Министерството на отбраната на Русия обещава победа в Донецка област до края на годината, вътрешни източници в армията са много по-скептични. Според тях реалистичният срок за постигане на тази цел може да се простира чак до 2027 година.
Тази разлика в прогнозите всъщност обслужва Кремъл, тъй като позволява на Москва да използва „недостигнатите военни цели“ като идеален повод за безкрайно отлагане на мирните разговори. Така войната се превръща в инструмент за изнудване, при който цената за примирие постоянно се покачва, а Украйна е принудена да губи още повече земя, преди изобщо да бъде допусната до масата за преговори.