Владимир Карамазов е известен като актьор, но в неговата душа живее творец, който търси истината извън сценария. За него фотографията не е просто хоби, а начин да улови реалността в нейния най-суров вид. Преминавайки от интерпретацията на роли към документирането на живота, той създава проект, който променя представата за най-тежките места в нашата страна.
В затвора на Белене, където се излежават най-тежките присъди, дори най-малката проява на нежност може да се превърне в оръжие. Снимка на котки в контейнери за смет, забелязана от световните медии, разкрива ужасяващ механизъм на отмъщение: затворниците често убиват домашните любимци или унищожават цветята на своите съкамери, за да ги накажат. В свят, където изолацията е част от присъдата, всяка емоционална връзка се превръща в опасна уязвимост.
Потопявайки се в ежедневието на осъдените, Карамазов прекарва времето си в риск и неочаквани открития. Първоначалният страх от хора, които нямат какво да губят, се превръща в дълбока човешка връзка. Историята с Милчо, осъден на 26 години, доказва, че дори зад най-високите стени и най-тежките грехове съществува капацитет за приятелство и разбирателство.
Проектът „На тяхно място“ е опит да се отвори врата към пространства, които обществото предпочита да игнорира. Чрез своите кадри Карамазов показва, че зад етикета „затворник“ стои човек. Тази емоционална развръзка е била усетена и от посетителите на неговата изложба в Националната галерия – Двореца, където изкуството е помогнало за преодоляването на дълбоките предразсъдъци.
Творческата визия на фотографа сега излиза извън границите на България. С книгата „For the Grace of God“ (По божията милост), издадена от Gost books, историите от Белене достигат до англоезичния свят. Това е свидетелство за силата на обектива, който не просто снима, а съхранява човечността там, където тя изглежда най-застрашена.