Въпросът за повишаването на минималната работна заплата отново е в центъра на обществения дебат, предизвиквайки сериозни дискусии сред икономистите. Доц. Щерьо Ножаров и проф. Николай Щерев разгледаха този проблем от два коренно различни ъгъла, анализирайки как административните промени в доходите могат да повлияят върху бъдещето на българския пазар на труда.
От една страна, доц. Ножаров изразява загриженост, че твърде агресивното увеличение на заплатите може да бъде контрапродуктивно. Според него ръст от над 40 евро би надминал реалното повишаване на производителността, което от своя страна може да „охлади“ пазара на труда – тенденция, която вече се забелязва с лек спад в заетостта. Рискът тук е бизнесът да ускори замянатата на нискоквалифицираните кадри с автоматизирани системи и изкуствен интелект.
Проф. Щерев обаче вижда в по-високата минимална заплата не само социален щит, но и двигател за развитие. Той смята, че когато заплатите растат, работодателите са принудени да инвестират в нови технологии, а служителите – да търсят по-висока квалификация. Освен това, такъв механизъм е един от малкото начини за намаляване на огромния разрив в доходите между София и останалата част от страната.
Финансовият аспект на проблема не е пренебрежим, като доц. Ножаров подчертава, че всяко повишение на минималната заплата води до верижна реакция. Това автоматично налага корекции в заплатите в бюджетния сектор и в дългосрочен план увеличава тежестта върху пенсионните разходи на държавата.
Един от най-важните изводи от дискусията е пълното съгласие относно остарялата пенсионна система. И двамата експерти подчертават, че списъците за първа и втора категория труд са буквално копие от социалистическото минало и напълно игнорират съвременната технологична реалност. Автоматизацията е променила рисковете в работната среда, което прави спешните реформи в тази сфера неизбежни.
В заключение, предложените промени в пенсионирането трябва да бъдат смели. Докато Ножаров призовава за преразглеждане на привилегиите при ранното напускане на пазара на труда, проф. Щерев предлага нов подход: стимулиране на работещите през целия им трудов стаж, вместо изплащането на големи суми при пенсиониране, което би облекчило държавния бюджет.