Представете си свят, в който диагнозата „захарен диабет“ при младите хора не е просто хронично състояние, а фактически смъртна присъда. В началото на миналия век единственият начин за оцеляване е била т.нар. „гладна терапия“ – брутално ограничаване на калориите, което е отлагало неизбежното само с няколко месеца, оставяйки пациентите в състояние на пълно физическо изтощение преди фаталната кома.
Всичко се променя благодарение на смелостта на Фредерик Бантинг, млад хирург, който отказва да приеме безизходността. С една нестандартна хипотеза за панкреаса и Островите на Лангерханс, той успява да убеди скептичния проф. Джон Маклауд от Университета в Торонто да му предостави скромно пространство за изследвания. В задушна лаборатория на покрива, заедно с младия студент Чарлз Бест, двамата започват опасен и миризлив път към откритието, борейки се с инфекции и първоначални провали.
Решаващият пробив настъпва на 27 юли 1921 г., когато екстракт, наречен първоначално „аолетин“, е инжектиран в куче без панкреас. Резултатът е шокиращ за времето си: нивата на захар в кръвта падат драстично, а животното се възстановява. За да се увеличи мащабът на производството, екипът започва да използва фетални органи от крави, което позволява на опитното куче Маржори да оцелее цели 70 дни, доказвайки ефективността на новия метод.
За да бъде препаратът безопасен за хора, в екипа се присъединява биохимикът Джеймс Колип, който успява да пречисти разтвора от токсини. През януари 1922 г. 14-годишният Леонард Томпсън, намиращ се на прага на смъртта, става първият човек, спасен от инсулина. Най-драматичният момент в историята обаче е в болничната палата, където деца в дълбока диабетна кома започват да се събуждат една след друга, докато лекарите преминават от легло на легло с новата надежда в ръцете си.
Триумфът завършва с акт на изключителен алтруизъм. Въпреки че Нобеловата награда от 1923 г. предизвиква спорове за разпределението на заслугите, Бантинг и Маклауд споделят наградите си с Бест и Колип. Още по-значимо е решението на откривателите да продадат патента за инсулина на Университета в Торонто за символичния 1 долар, с убеждението, че това лекарство принадлежи на цялото човечество, а не на отделни лица.