В миналото отговорът на въпроса „кога човек е млад“ беше еднозначен и се определяше основно от социалните очаквания. Младостта приключваше в момента, в който стъпвахме в професионалния свят или създавахме собствено семейство. Днес обаче тези граници са се размили до неузнаваемост, превръщайки понятието за възраст в нещо изключително субективно и адаптивно.
Съвременният свят промени правилата на играта. Поради промените в икономическите модели и новите обществени норми, много от нас отлагат традиционните житейски етапи. Това води до феномен, при който активността и любопитството на младежите се запазват много по-дълго, а психологическата зрялост вече не е обвързана с конкретна дата в паспорта.
От чисто биологична гледна точка, тялото ни достига своя зенит до около 30-35 годишна възраст. Това е периодът на максималния физически потенциал, след който организмът започва бавното си движение към естествените процеси на стареене. Въпреки това, биологичният часовник вече не е единственият диктатор на нашето състояние.
Благодарение на напредъка в медицината и по-съзнателния подход към здравето, днешните 40-годишни често притежават енергия и визия, които преди поколения са били характерни за много по-млади хора. Здравословният начин на живот ни позволява да „излъгаме“ времето и да удължим периода на активност и сила значително.
В крайна сметка, младостта днес се определя по-скоро от духа и начина на живот, отколкото от сухите цифри. Тя е състояние на ума, поддържано от желанието за развитие и способността да останем динамични и отворени към новото в един постоянно променящ се свят.