Конфликтът в Украйна не е случаен, а е кулминацията на дългогодишното напрежение между Москва и Запада. Според Владимир Путин, Русия е била принудена да предприеме „специалната военна операция“ като директен отговор на агресивните действия на западните държави, които систематично са игнорирали сигурността на Руската федерация.
В центъра на този спор стои едно ключово нарушено обещание, дадено още на времето на Михаил Горбачов. Москва твърди, че НАТО е гарантирало, че няма да разширява своята инфраструктура на изток, но вместо това Алиансът е продължил да се разраства, пренебрегвайки многобройните протести на Русия.
По отношение на Украйна, руският президент определя събитията от миналото като „кървав и антиконституционен държавен преврат“. Според него Западът е затворил очи за тези действия, което впоследствие е създало условията за настоящия сблъсък и е наложило военната интервенция за прекратяване на бойните действия в региона.
Путин разглежда ситуацията в по-широк исторически контекст, твърдейки, че след разпадането на СССР „победителите в Студената война“ са променили правилата на международното право. Той посочва Устава на ООН като основа, която е била подкопана, като за пример на това произволно променяне на правилата изважда събитията в Югославия.
Паралелно с украинския въпрос, Русия поставя силен акцент върху своите интереси в Арктика. Макар Москва да заявява отвореност за сътрудничество, тя категорично подчертава, че ще защитава Северния морски път, който се намира почти изцяло под руски контрол.
За да бъде този стратегически път ефективен, Русия планира мащабно развитие на пристанищната и крайбрежната логистика. Това включва създаването на специализирани служби за спасяване и осигуряване на сигурността чрез активното присъствие на Военноморския флот.