Мащабната промяна в българското образование, обявена в средата на септември, предизвика вълна от дискусии, поставяйки под въпрос бъдещето на училищната система. Централно място в тази реформа заема намерението на държавата да сложи край на пазарното многообразие и да наложи един-единствен одобрен учебник по три от най-важните хуманитарни дисциплини: български език и литература, история и география.
Основният мотив зад това радикално решение, според премиера Румен Радев, е тревожното представяне на родните ученици в международните класации като PISA. Според властта, уеднаквяването на учебния материал ще гарантира така желания „равен старт“ за всяко дете, независимо в кое училище учи. Идеята е да се премахне объркването, което често произтича от различните интерпретации в десетките одобрени до момента учебни помагала.
Въпреки че звучи като новаторство, концепцията за „един учебник“ всъщност е добре познат политически рефрен. През последното десетилетие тя периодично се появява в програмите на различни формации. Още по времето на кабинета „Орешарски“, тогавашният образователен министър Анелия Клисарова активно защитаваше подобна теза. През годините същата посока бе подкрепяна и от партии като БСП и „Възраждане“, което показва, че стремежът към държавен монопол над учебното съдържание има дълбоки корени.
Интересен нюанс в настоящата ситуация е видимото разминаване в позициите вътре в самото управление. Настоящият министър на образованието Галин Цоков изрази известни резерви, подсказвайки, че стриктното ограничаване до само едно издание по предмет може би не е най-добрият път към качествено образование. Този вътрешен дебат подчертава сложността на реформата и потенциалните трудности при нейното реално прилагане в класните стаи.
Промените обаче не спират до учебниците. Министерство на образованието планира и сериозна модификация на националното външно оценяване след 10. клас. В изпита по български език вече ще бъдат интегрирани въпроси от областите на историята и философията. Това е ясен сигнал за опит за интердисциплинарен подход, който да накара учениците да мислят по-широко, но и допълнително натоварва важността на новите единни учебни планове.