Понякога най-големите изненади в изкуството се крият в тъмните ъгли на музейните складове. Точно това се случи с „Портрет на старец“, който дълги години бе пренебрегван и забравен, докато накрая не се разкри истинският му произход.
Историята на платното е истински детективски сюжет. Дарено на Музея за история на изкуството във Виена още през 1920 г., то преминава през множество грешни приписания. Първоначално е смятано за дело на Филип дьо Шампейн, след което е обявено за произведение на неизвестен автор и през 1989 г. е „изпратено в изгнание“ в хранилището на музея.
Пробивът идва благодарение на куратора Гудрун Свобода, която забелязва нещо необичайно в техниката на изпълнение. Тя открива, че лицето на стареца не е просто нарисувано, а сякаш „изваяно“ с боите. Мускулатурата и характерните мустаци притежават специфична пластика, която напомня на работа с глина – стил, абсолютно характерен за бароковия гений Джан Лоренцо Бернини.
Макар Бернини да е световно признат като архитект на площада пред базиликата „Свети Петър“ и създател на грандиозни скулптури като „Давид“ и „Екстазът на Света Тереза“, неговите картини са изключително редки. От стотиците му творби на платно до нас са достигнали по-малко от 20, което прави всяко ново откритие изключително ценно.
Сега това „възродено“ произведение ще заеме централно място в изложбата „Бернини – художник и скулптор“, която отваря вратите си във Виена на 2 декември. Експозицията, която ще бъде достъпна до април 2027 г., ще обедини този рядък портрет с още 10 произведения от международни колекции, разкривайки многостранността на майстора.