14 август 1994 година бе денят, в който един от най-големите призраци на международния тероризъм най-накрая бе уловен. Илич Рамирес Санчес, по-известен като „Карлос Чакала“, бе заловен в Судан след години на бягство. Псевдонимът му „Карлос“ произтича от времето му в Народния фронт за освобождение на Палестина, а зловещият прякор „Чакала“ бе даден от медиите, след като в багажа му бе открита книгата на Фредерик Форсайт.
Историята на Санчес започва в Каракас, Венецуела, през 1949 г. Той расте в семейство с тежки идеологически убеждения – баща му е заклет комунист, което се отразява дори на имената на децата му. Илич и неговите братя, Владимир и Ленин, са кръстени в чест на руския революционер. По-късно, благодарение на стипендия от посолството на СССР, той заминава за Университета „Патрис Лумумба“, място, известно като център за набиране на чужди кадри от КГБ.
Преходът му към насилието става в началото на 70-те години, когато се присъединява към ПФЛП в Йордания. Оттук започва серия от кървави атаки: от неуспешен опит за убийство на Йозеф Зиеф до бомбени действия в Лондон и Франция. Карлос сам признава своята роля в разходите на коли-бомби пред френски вестници и стрелба в парижки ресторант, оставила след себе си десетки ранени.
Неговата дейност се разпростира далеч извън Франция. През 1974 г. в Хага той помага за отвличането на френския посланик заедно с японската Обединена Червена Армия. По-късно, през 1975 г., се опитва да взриви самолети на „Ел Ал“ на летище Орли. По време на един опит за арест през същата година, той застрелва двама френски агенти, преди да избяга в Ливан и да приеме исляма.
Десетилетията на безнаказателност, подпомогнати от влиятелни съюзници и пропуски на разузнаването, приключват под ръководството на антитерористичния съдия Жан-Луи Брюгиер. Операция на френските специални части в Судан слага край на бягството му. Днес Рамирес Санчес излежава доживотна присъда във Франция, осъден за убийствата на двама тайни агенти и един ливански информатор.