Парадоксът на настоящия сезон е стряскащ: докато потребителите се наслаждават на обилна реколта от висококачествени и ароматни праскови, самите производители се борят за оцеляване. В райони като полупланинската долина край село Храбрино плодовете са изключително сладки, но финансовата ситуация на градинарите е критична.
Една от най-големите заплахи в момента е вредителят „черна златка“, който буквално изсушава стотици дръвчета. Борбата с него е скъпа, а разходите за препарати, горива и обработка на земята са скочили драстично, което прави производството все по-неизгодно.
Пазарната ситуация допълнително влошава положението. Българските производители са притиснати от масивен внос на гръцки праскови, които се продават на борсата на цени под едно евро. При такава конкуренция и липса на контрол върху вноса, местните плодове остават неконкурентоспособни.
Огромната разлика в държавната подкрепа между България и Гърция е очевидна. Докато гръцките фермери получават сериозна помощ за борба с вредителите, българските производители разчитат на символичните 190 евро на хектар от фонд „Земеделие“, което е напълно недостатъчно за покриване на реалните разходи.
Рискът от масово отказване от отглеждането на праскови е реален. Възстановяването на унищожените градини изисква сериозни инвестиции, тъй като едно ново дръвче струва между 10 и 15 евро. Без системни промени и реална помощ, стотици декари овощни градини в страната могат да изчезнат завинаги.