Парламентът най-накрая разгърна картите за т.нар. удължителен бюджет за 2026 г., но вместо спокойствие, решенията предизвикаха нова вълна от политически сблъсъци. Основният фокус на дебатите остана върху това как държавата ще балансира между финансовата дисциплина и реалните социални ангажименти към най-уязвимите граждани.
Най-спорната точка се оказа съдбата на т.нар. „ковид добавка“. Докато тези, които вече са пенсионери, ще продължат да получават тази сума с индексация по швейцарското правило, новите пенсионери след 1 юли 2026 г. ще останат без нея. Това създава странен социален разлом: датата на пенсиониране може да определи разлика от около 30 евро в месечния доход, което за много хора е критична сума.
Стойността на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е фиксирана на 347,51 евро от юли 2026 г. На пръв поглед това изглежда като стъпка напред, но политическите спорове разкриха тревожната истина – сумата остава под линията на бедността, определена от Евростат, която е 390 евро. Това означава, че стотици хиляди хора ще продължат да живеят в икономическа несигурност, борейки се за най-основовното.
Залът се превърна в арена на остри метафори и взаимни обвинения. Докато едни говорили за „капково напояване“ на социалните помощи, други сочеха към огромни дупки в бюджета, като договора с „Боташ“, и скандално високи заплати на определени държавни управляващи. Конфликтът между управляващите и опозицията показа дълбокото разделение относно това къде точно трябва да се реже бюджетът, за да се спаси финансовата система.
Отвъд пенсионните спорове, депутатите решиха да затегнат и сметките за политическата борба. Партийната субсидия за глас ще бъде намалена до 3 евро във втората половина на годината. Също така, първоначалният план за увеличаване на тавана на дълга с 3,8 млрд. евро беше оттеглен, което сигнализира за опит за по-строг контрол върху държавните заеми, макар и на цената на социални компромиси.