Париж стана свидетел на истинска драма в света на изкуството, когато една от най-значимите творби на Клод Моне се оказа в центъра на ожесточен сблъсък между елитни колекционери. Картината „Ирис“ предизвика почти часова битка на цени в залата на „Сотбис“, която завърши с невероятната сума от 50 милиона евро. Този резултат не е просто висока цена, а исторически рекорд за най-скъпото произведение, продадено някога на търг на територията на Франция.
Еуфорията около作 произведението беше осезаема, като шестма сериозни претенденти се бореха за притежанието му. В крайна сметка победата бе отнесена от ценител от Азия, който участва в наддаването дистанционно по телефона. Финалната цена напълно разграби първоначалните очаквания на експертите, които бяха оценили платното между 22 и 30 милиона евро.
Търгът беше част от разпродажбата на колекцията на Жан Шлумберже, семейство, чието богатство е изградено в петролния сектор. Успехът на събитието беше цялостен, като почти всички предложени лотове бяха продадени над предварителните им оценки, а общата сума от всички продажби достигна впечатляващите 74,4 милиона евро.
Освен рекордния „Ирис“, името на Моне доминираше и с други свои шедьоври. Картината „Плачеща върба“, която улавя магията на градината в Живерни, намери нов собственик за 9,7 милиона евро. Други две творби – „Сена край Вернон, дървета“ и „Къщата сред розите“ – добавиха към общата сума съответно 4,3 милиона и 2,5 милиона евро.
Историята на тези произведения е също толкова завладяваща, колкото и техните цени. Те са преминали през ръцете на сина на художника, Мишел, преди да бъдат придобити от търговеца Катя Граноф и впоследствие да попаднат в семейство Шлумберже. Интересно е, че през 50-те години на миналия век, когато Жан Шлумберже започва да колекционира, късните творби на Моне не са били толкова ценени, колкото са днес.
Въпреки големия успех на търга, някои произведения останаха извън него. Три картини на Пол Сезан бяха изтеглени от продажба, след като бяха обявени за национално богатство на Франция. Те ще останат в страната, тъй като град Екс-ан-Прованс, с подкрепата на Министерството на културата, планира да ги придобие за музея „Гране“.