Представете си бъдеще, в което България непрекъснато се бори с нарастващ дълг, а всяка година носи нови разговори за повишаване на данъците, само за да се задържи корабът на повърхността. Това не е дистопичен роман; това е суровото предупреждение от Института за пазарна икономика (ИПИ), който наскоро представи своя алтернативен бюджет за 2027 г. Тяхното послание е ясно: вървим към десетилетие на фискална нестабилност, освен ако не бъдат предприети драстични промени сега.
Твърде дълго разговорите често се фокусираха върху това колко събира държавата. Но ИПИ обръща сценария, като посочва, че нашите приходни потоци са били забележително стабилни, движейки се около 36-38% от БВП в продължение на четвърт век. Истинският виновник? Публичните разходи, които тихо надхвърлиха 40% от БВП, подготвяйки ни за прогнозиран дефицит от 4,3% през 2027 г. Въпросът не е какво влиза, а какво излиза – и как.
Цената на бездействието ескалира бързо. Държавният дълг се очаква да достигне 33,3% от БВП до 2027 г., а само разходите за лихви ще скочат от управляемите 516 милиона евро през 2024 г. до почти 1,8 милиарда евро до 2028 г. Това не са просто цифри в електронна таблица; това са пари, които биха могли да бъдат инвестирани в училища, болници или инфраструктура, вместо да бъдат поглъщани от лихви по минали заеми.
ИПИ предлага радикален, но необходим път към възстановяване, като набляга на фискалната дисциплина без прибягване до по-високи данъци. Основните им предложения включват ограничаване на държавните разходи до 38% от БВП и на публичния дълг до 30%. Но те не спират дотук. Застъпват се за по-стройно и ефективно държавно управление: смел план за намаляване на заетостта в публичния сектор със 100 000 души в рамките на три години, премахване на автоматичния ръст на заплатите и преразглеждане на социалните плащания и субсидиите. Дори програмата за лични асистенти е под лупа, с призив за преразпределение на ресурсите за по-ефективни услуги за подкрепа.
Институтът вижда и огромен неизползван потенциал в приватизацията. Предлага се листване на основни държавни предприятия като БЕХ, ББР, „Български пощи“, ДКК и „Топлофикация София“ на фондовата борса. Освен това те подкрепят частните инвестиции в инфраструктура, целящи поне 2% от БВП, със специален фокус върху концесии за транспорт, железници и пристанища, особено в пренебрегвани региони като Северна България. Този подход би освободил държавни ресурси и би инжектирал така необходимия капитал. Предлагат също децентрализация на фискалната власт, като 2 процентни пункта от подоходния данък да остават на местно ниво, и нов модел за над 4 милиарда евро местни инвестиции.
Настоящият икономически растеж, подхранван от потребление, кредити и дефицити, е неустойчив. България вече е лидер в ЕС по реален ръст на потреблението на домакинствата и увеличение на разходите за труд, както и в еврозоната по ръст на банковия кредит за домакинствата. ИПИ представя ясна дихотомия: продължаваме ли по пътя на постоянно разширяващата се държава, търсеща нови данъци, или приемаме реформи, които освобождават ресурси за частни инвестиции и насърчават истински устойчив растеж? Изборът, както подсказват те, ще определи следващото ни десетилетие.