Представянето на проектобюджета за 2027 г. разбуни духовете в политическите среди, като предизвика остра критика от страна на Движението за права и свободи (ДПС). Според тях финансовата рамка е напълно откъсната от реалността на българските граждани и не предлага работещи решения за най-неотложните им нужди. Метафората за „тежък камион без спирачки, който лети към пропастта“ звучи зловещо и подчертава сериозността на опасенията.
Докато управляващите чертаят амбициозни визии за бъдещето – развитие на космическа индустрия, изграждане на гигафабрики и мащабни инвестиции в изкуствен интелект – обикновеният българин е изправен пред далеч по-прозаични, но животозастрашаващи въпроси. Как ще се платят сметките следващия месец? Как ще се преживее предстоящата тежка зима? Тази дихотомия между грандиозни планове и ежедневни тревоги е в основата на недоволството, определяйки бюджета като „социален мираж и фискална безотговорност“.
Един от най-сериозните акценти в критиките е липсата на адекватни икономически мерки за бизнеса, както и недостатъчните действия срещу галопиращата инфлация. Покупателната способност на домакинствата продължава да намалява, а предвидените минимални увеличения за уязвимите групи са оценени като крайно недостатъчни за облекчаване на тежкото финансово положение. Това води до прогнози за прогресивно обедняване на населението, вместо към обещаното благоденствие.
Освен общите икономически проблеми, ДПС обръща внимание и на специфични сектори. Липсват ясни приоритети за българското земеделие и родното производство – ключови за продоволствената сигурност и достъпните цени на храните. Настоява се за конкретни мерки, които да увеличат предлагането на българска продукция в търговските вериги, което би имало пряк положителен ефект върху джоба на потребителя.
От ДПС отправят и важни съвети към управляващите: да спазват коректност в отношенията си с Европейската комисия и да не се опитват да заменят решаването на проблемите на хората с репресии. Припомня се и основният конституционен принцип, че България е република с парламентарно управление, като се призовава за уважение към институциите. В крайна сметка, бюджетът трябва да бъде инструмент за настоящо благосъстояние и стабилност, а не просто сбор от обещания за едно далечно и несигурно бъдеще.