През последните години изкуствознанието бе разтърсено от нови открития, които осветяват живота и творчеството на велики майстори от Ренесанса. Едно от тези събития е откриването на дълго изгубена творба на Андреа Мантеня, озаглавена „Свалянето на Христос от кръста“, която се появи в Помпей и след реставрация бе представена във Ватиканските музеи. Това напомня за други негови произведения, останали обвити в мистерия.
520 години след смъртта на Андреа Мантеня, ключова фигура на италианското Куатроченто, едно негово творение продължава да буди въпроси. Става дума за картината „Мъртвият Христос“, завършена около 1500 година, която, според сведенията, така и не е напуснала ателието на художника до смъртта му. Причината за това остава неясна – дали е била въпрос на перфекционизъм, или е имало други, скрити мотиви.
Андреа Мантеня, родом от Венецианската република, е един от най-значимите художници на 15-и век. Неговият стил, силно повлиян от античната скулптура и творчеството на Донатело, се характеризира с монументалност и прецизно изобразяване на човешката анатомия. Той не само е бил живописец, но и майстор на графиката, като гравюрите му са вдъхновили дори Албрехт Дюрер.
Картината „Мъртвият Христос“, която днес се съхранява в Пинакотека „Брера“ в Милано, изобразява сцената на оплакването на Христос. Уникалното в нея е композиционното решение – тялото на Христос е представено в необичайна перпендикулярна позиция върху мраморен постамент, което е рядкост за ренесансовото изкуство. Мантеня акцентира върху човешката, смъртна страна на Христос, като предава бледността и безжизнеността на тялото с изключителна реалистичност. Единствено ореолът подсказва за божествената му същност.
В композицията, освен Христос, присъстват Богородица и апостол Йоан, както и вероятно Мария Магдалена, съдейки по съда с миро. Тази детайлност и майсторство в предаването на емоциите и физическото състояние на персонажите показват дълбочината на разбирането на Мантеня за човешката трагедия. Експертите отбелязват, че художникът е постигнал ниво на илюзия и реализъм, което ще бъде достигнато отново едва от творци като Рафаело и Кореджо.
Според някои интерпретации, Мантеня е искал да подчертае едновременно лицето и раните по стъпалата на Христос. Съотношението между главата и стъпалата е променено, за да се насочи вниманието към лицето. Тази новаторска трактовка, която показва Христос като човек, сякаш за да го доближи до хората, остава загадка защо не е била показана на широката публика приживе.
Андреа Мантеня умира през 1506 г. в Мантуа, оставяйки след себе си богато наследство от иновативни творби, които продължават да вдъхновяват и провокират въображението столетия по-късно. Загадката около „Мъртвият Христос“ само добавя още един слой към легендата за един от най-великите художници на Ренесанса, чиито творения изпреварват времето си.