Историята често се повтаря, а Афганистан е мястото, където най-големите сили в света откриват своите граници. На 28 юли 1986 г. светът стана свидетел на един от първите признаци за капитулация на съветската машина – историческата реч на Михаил Горбачов във Владивосток. Тогава, преди четири десетилетия, беше поставен първият официален камък в пътя към изтеглянето на съветските войски, което по-късно ще бъде наричано „началото на края“ за СССР в региона.
В този ключов момент Горбачов обяви, че Съветският съюз ще изтегли шест военни полка от афганистанска територия. Този ход не беше просто военна ротация, а стратегически сигнал, че десетгодишната интервенция се е превърнала в непосилен товар. В контекста на реформите „Перестройка“ и „Гласност“, Кремъл се опита да намери изход от конфликт, който вече бе спечелил името на „съветския Виетнам“.
Въпреки оптимистичния тон на Москва, Западът не повярва веднага. Дипломатическите архиви показват, че Белият дом разглежда Владивостокския апел като обикновен пропаганден трик. Имаше подозрения, че докато някои части си тръгват, други тайно се вкарват в страната, за да се поддържат позициите преди преговорите в Женева. Тази недоверчивост обаче само подчертава колко дълбока беше пропастта между официалните декларации и реалността на терена.
Цената на тази „кървяща рана“, както я наричаше самият Горбачов, беше ужасяваща. Над 15 000 съветски живота бяха жертвани, а цивилните загуби в Афганистан надхвърлиха един милион души. С помощта на американски ракети „Стингър“ и масирана подкрепа от Пакистан и Саудитска Арабия, муджахидините направиха удържането на териториите почти невъзможно, превръщайки логистиката в кошмар за 40-а армия.
Пълното изтегляне, завършило през февруари 1989 г. под командването на генерал Борис Громов, остави след себе си тежък урок. Михаил Горбачов впоследствие призна, че опитите за насилствено налагане на идеология или демократизация в дълбоко племенни общества са обречени. Тези думи станаха пророчески, когато през 2021 г. САЩ и НАТО бяха принудени да напуснат Афганистан по почти същия начин, повтаряйки грешките на своите предшественици.
Днес, когато страната е под управлението на талибаните и се бори с тежка хуманитарна криза, събитията от 28 юли 1986 г. напомнят, че нито една суперсила не може да пречуби волята на местното население чрез военна сила. Речта във Владивосток остава символ на момента, в който една империя осъзна, че някои войни просто не могат да бъдат спечелени.