На брега на Варненското езеро се разиграва драма, която противопоставя вековна традиция и човешки съдби срещу строгите изисквания на закона. Рибари, чийто поминък е неразривно свързан с морето и неговите дарове, са изправени пред принудително изземване на лодкостоянка, която ползват от години. Този конфликт не е просто административна процедура, а огледало на по-дълбок проблем за съжителството между държавния интерес и нуждите на обикновените хора.
Областната администрация във Варна, в лицето на областния управител Марио Смърков, твърдо отстоява позицията си за спазване на закона. Лодкостоянката „Черно море“ е определена като незаконно ползван имот, без заплащане на наем и с извършени нерегламентирани строителни дейности, включително изливане на бетон в защитена зона „Натура 2000“. Върховният административен съд с окончателно решение от 21 април тази година потвърждава заповедта за изземване, а Морска администрация още преди две години е забранила използването на опасните кейови съоръжения. Според Смърков, това не е политическо или лично решение, а задължение за защита на държавния интерес.
От другата страна стои отчаянието на рибарите. Те излязоха на протест на Морска гара с плакати, призоваващи за спиране на „административното убийство“. Николай Колев, председател на „Малка чайка“, разказва за години на безплодни разговори с местните власти в търсене на законен парцел. Рибарите декларират готовност да плащат наем, както плащат данъци и рибарски билети, но се чувстват пренебрегнати и прогонени. „Държавата събира пари от нас, но не ни дава нищо насреща“, обобщава Колев.
Проблемът се простира далеч отвъд конкретния имот. Свилен Спиров, любител-рибар, подчертава, че във Варна изобщо липсват законни места за акостиране на лодки. Пристанището „Карантината“, изградено от Община Варна, е неефективно и затлачено. Той обяснява, че лодкостоянката не е просто кейче, а цялостна инфраструктура за съхранение и поддръжка на инвентар и плавателни съдове. Години наред институциите не полагат усилия да помогнат на този поминък, оставяйки рибарите в правен вакуум.
Това не са богаташи, а хора със заеми и семейства за издръжка, чийто живот зависи от морето. Те виждат „големи интереси“ зад споровете за крайбрежните имоти и се опасяват, че настоящият казус е само началото. Протестиращите са категорични, че няма да отстъпят, защото е застрашен поминъкът им. За разлика от Варна, в Бургас и Бяла са намерени решения за подобни проблеми, което според рибарите се дължи на „кметове на място“, които проявяват разбиране и воля за диалог.
Отлагането на изземването поради неосигурен достъп дава кратък отдих, но не решава системния проблем. Конфликтът във Варна е ярък пример за напрежението между стриктното прилагане на закона и липсата на адекватни алтернативи и държавна политика в подкрепа на традиционни професии. Намирането на баланс, който да защитава държавния интерес и екологичните норми, без да обрича на гибел един поминък, изисква повече от административни заповеди – нужна е визия и диалог.