На 10 ноември 1444 г. край Варна се решава съдбата на последния голям кръстоносен поход срещу османците на Балканите. Християнската армия, водена от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския военачалник Янош Хуняди, претърпява поражение от войските на султан Мурад II. В битката загива и самият крал, който е едва на 20 години.
Походът към Варна
Сражението е кулминацията на поход, започнал година по-рано. През 1443 г. Владислав III и Хуняди повеждат многонационална армия през Сърбия и българските земи. Кръстоносците побеждават османците при Ниш и Пирот, но тежката зима ги принуждава да прекратят настъплението.
През 1444 г. между Владислав III и Мурад II е сключен десетгодишен мирен договор. Папският легат Джулиано Чезарини обаче убеждава краля да поднови похода. На 18 септември християнските сили преминават Дунав при Оршова, превземат няколко крепости и се насочват към Черноморието. В армията има около 20 000 души – унгарци, поляци, чехи, власи, хървати, българи и западни рицари.
Срещу многократно по-голяма армия
На 9 ноември кръстоносците достигат Варна. Очакваната помощ от венецианския флот не пристига, а османската армия вече е заела височините край Варненското поле. Числеността ѝ е оценявана на 55 000–60 000 войници, тоест поне два пъти повече от силите на Владислав и Хуняди.
Първоначално отделни християнски части успяват да отблъснат османски подразделения. В хода на боя обаче бойният ред се разпада, а предимството на многобройната османска армия постепенно взема връх. Според историческите сведения Владислав решава лично да атакува позицията на султана с около 500 рицари от своята гвардия.
Кралят достига до еничарските редици, но конят му пада. Владислав III е убит, а смъртта му предизвиква паника сред християнските войски. Янош Хуняди се опитва да организира отстъплението, но кръстоносната армия е разгромена. Според Парк-музей „Владислав Варненчик“ около 10 000 християнски воини загиват на бойното поле.
Паметта за Варненчик
След битката местни жители отбелязват мястото на гибелта на краля с кръстове. През 1935 г. там е издигнат мавзолей, а през 1964 г. е открит Парк-музей „Владислав Варненчик“, който съхранява паметта за сражението и участниците в него.
„Това е грандиозна битка, която е белязала края на последния кръстоносен поход“, казва директорът на музея Марин Костов пред БНР. Владислав III остава в историята с прозвището Варненчик, а битката край Варна се помни като един от решаващите сблъсъци между обединените християнски сили и Османската империя през XV век.
Източници: nationalgeographic.bg, old-news.bnr.bg, bnt.bg