Връх Шипка, свещено място за всеки българин, отново е в центъра на общественото внимание, но този път не само заради героичната си история. Дългоочакваният ремонт на Паметника на свободата, стартирал през септември 2026 г., бързо се превърна в истински обществен, политически и дори дипломатически сблъсък, който тества нервите и паметта на нацията.
Монументът, който гордо се извисява над Балкана, е затворен за посетители, а дейностите по неговата консервация са разпределени в три строителни сезона, очаквайки да приключат едва през август 2029 г. Амбициозният проект предвижда цялостна реставрация на фасадите, подмяна на фуги, възстановяване на оловни обшивки и премахване на нестабилни каменни елементи. Вътрешността също ще претърпи сериозни промени – премахване на наслоени изолации и шпакловки, за да се разкрие автентичният каменен градеж и да се спре влагата, която от години руши паметника. Предвижда се и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, която да разказва историята на подвига.
Въпреки благородната цел, изпълнението на проекта е обгърнато от облак от скандали. Основната мишена на критиките е изборът на изпълнител – великотърновското дружество „Билдинг Комфорт“ ЕООД. Партия „Възраждане“ остро атакува, твърдейки за връзки на фирмата с ДПС и липса на достатъчен опит за работа по такъв значим национален обект. Стойността на договора от приблизително 13,5 млн. лева предизвика въпроси, особено на фона на отпуснатите от Министерския съвет 3,15 млн. евро, което създаде объркване и съмнения за прозрачност.
Напрежението ескалира до протест на самия връх Шипка, където двама мъже бяха задържани, опитвайки се да блокират работници. В отговор на общественото недоволство, министърът на културата Евтим Милошев увери, че ремонтът е законен и подготвян от години. Той обеща засилен контрол чрез ежемесечни проверки и повече публичност, за да се разсеят „спекулациите“. Директорът на музея Чавдар Ангелов също защити проекта, подчертавайки необходимостта от борба с влагата и възстановяване на автентичния облик на монумента.
Към вътрешните раздори се прибави и международен нюанс. Посолството на Руската федерация изпрати официална нота до българското външно министерство, изразявайки загриженост за запазването на историческата истина за Руско-турската война и оригиналния вид на паметника. Руската страна настоява бъдещата експозиция да отразява „неизкривената истина“ за събитията от 1877–1878 г., позовавайки се на Договора за приятелски отношения от 1992 г. Тази дипломатическа намеса повдигна нови въпроси за суверенитета върху националната памет и начина, по който България ще представи своята история.
Докато ремонтните дейности продължават и паметникът остава затворен, спорът около Шипка се разраства, обхващайки не само техническите аспекти, но и по-дълбоки въпроси за националната идентичност, политическите влияния и международните отношения. Българската държава обещава засилен контрол и прозрачност, но кой ще победи в тази битка за паметта и бъдещето на един от най-свещените символи на България, предстои да видим.