Виенският музей „Албертина“ се превръща в арена на един от най-вълнуващите художествени сблъсъци на нашето време. Експозицията „Пикасо – Бейкън. Какво е чувството да си човек“ не е просто изложба, а дълбоко гмуркане в психиката на двама от най-големите гении на XX век. Чрез близо 70 ключови произведения, събрани от световни музеи и частни колекции, проектът изследва как тези двама автори са революционизирали представата за човешкото тяло и неговата уязвимост.
.jpg&w=209&h=150)
Въпреки че Пабло Пикасо и Франсис Бейкън никога не са се срещали лично, връзката между тях е неоспорима. За младия Бейкън срещата с творчеството на испанския майстор в Париж през 1927 г. се превръща в катализатор за собственото му артистично пробуждане. Изложбата майсторски проследява този „задочен диалог“, показвайки как Бейкън пречупва влиянието на Пикасо през собствената си призма на болка и екзистенциален ужас, особено в следвоенния си период.
Докато Пикасо използва кубизма като инструмент за виртуозно разчленяване и повторно сглобяване на формите, Бейкън отива по-далеч в търсенето на преходността. Неговите фигури са размити, гърчещи се върху маси, напомнящи за операционни зали или места за разпит. Кураторът Майкъл Пепиат, който е бил близък приятел на Бейкън, оставя на публиката да прецени дали тези мрачни сцени са отражение на личните трагедии на художника или на жестоката реалност на XX век.
Интересен акцент в експозицията е противопоставянето на жизнерадостните плажни сцени на Пикасо от 20-те години срещу тежката аура на платната на Бейкън. Именно тези „весели“ картини на Пикасо парадоксално вдъхновяват ирландеца да изследва какво всъщност означава да си човек. В изложбата централно място заема и монументалната творба на Пикасо „Майка с мъртво дете“, която се счита за един от върховете в неговото творчество, свързан с епохата на „Герника“.
Късният стил на двамата майстори също е обект на анализ. Докато Пикасо завършва пътя си с витален ентусиазъм и празнуване на живота, Бейкън остава верен на своята мрачна естетика до самия край през 1992 г. Изложбата в „Албертина“ не само сравнява техните техники, но и поставя фундаментални въпроси за човешката природа, които остават без еднозначен отговор. Посетителите могат да се насладят на това уникално съпоставяне във Виена до 31 януари 2027 г.