В сърцето на древна Сердика се води битка за историческа справедливост. Група интелектуалци, археолози и общественици отправиха официален апел към кмета на София Васил Терзиев, настоявайки за поправяне на една сериозна грешка върху информационните табели при Източната порта. Става дума за заличаването на приноса на Магдалина Станчева – жената, която не само разкри тези старини, но и се пребори те да останат част от живата тъкан на града.
Конфликтът се корени в настоящите надписи в подлеза пред Президентството. Те отдават дължимото на екипите, работили през периода 2010–2012 г., но напълно пропускат името на Станчева, която ръководи проучванията още през 1966 г. Именно под нейно професионално ръководство са разкрити крепостните стени и кулите на портата, които днес са емблема на столицата. Инициаторите на петицията подчертават, че без приемственост между поколенията учени, историята на София остава фрагментирана и непълна.
Магдалина Станчева (1924–2014) е фигура от европейски мащаб. Тя е пионер в идеята археологическото наследство да не се унищожава заради новото строителство, а да се интегрира в градската среда. Благодарение на нейната визия, подлезът пред Президентството се превръща в един от първите примери за съжителство между античност и модерност още през 70-те години. Нейната работа не спира до границите на България – тя е ключов експерт на ЮНЕСКО, помогнал за включването на обекти като Боянската църква и Рилския манастир в Списъка на световното наследство.
Освен добавянето на името на Станчева, петицията предлага и мащабна промяна в начина, по който София представя миналото си. Археолозите настояват за цялостно осъвременяване на експозициите в Ларгото и подлеза чрез аудио-визуални средства. Една от идеите е да се създаде ясна връзка между Източната и Западната порта, които някога са били свързани от главната улица на римския град. Предлага се и поставянето на указателни табели, които да ориентират туристите за мащаба на антична Сердика.
В писмото се обръща специално внимание и на ротондата „Св. Георги“. Предлага се празните витрини при южния вход на подлеза да бъдат запълнени с богата визуална информация за този уникален паметник от IV век. Целта е посетителите да получат контекст за цялата археологическа зона, която в момента изглежда по-скоро като сбор от изолирани камъни, отколкото като единен исторически комплекс.
Сред подписите под искането личат имената на реставраторката Аблена Мазакова, писателката Розмари де Мео, проф. Мария Костова и редица други изследователи. Те са категорични, че паметта за хората, спасили духа на София, е не по-малко важна от самите антични зидове. Сега на ход е Столичната община, която трябва да реши дали ще уважи наследството на един от най-големите си почетни граждани.