Опитът да се регулира живия език чрез административни забрани и законови разпоредби често се оказва безрезултатен, а понякога и вреден. Именно това е основният сигнал, който Факултетът по славянски филологии на Софийския университет изпраща по повод спорния законопроект за българския език. Според езиковите експерти, езикът се развива по свои собствени вътрешни закони и динамика, които са недостъпни за контрола на държавната бюрокрация. Всяко опит за изкуствено ограничаване на езиковата употреба е в разрез с природата на комуникацията и културните процеси.
Още един сериозен проблем в предложения проект е фактът, че той до голяма степен дублира съществуващи правни норми. Статутът на българския език вече е защитен в Конституцията, Закона за предучилищното и училищното образование и други нормативни актове. Създаването на нови административни структури и консултативни съвети се разглежда като излишно, тъй като тези функции вече се изпълняват от утвърдени институции като Българската академия на науките и университетите.
Критиците на законопроекта подчертават, че той разчита повече на повърхностни патриотични емоции, отколкото на реална научна база. Изисквания като задължителното транслитериране на табели се определят като практически безполезни. В същото време използването на кирилица в официалните държавни сайтове е въпрос на политическа воля и личен пример, а не на законодателно принуждение. Истинският патриотизъм се проявява чрез действия, а не чрез налагане на формални правила.
Вместо санкции и административен надзор, които само възпрепятстват развитието, е необходимо да се инвестира в образованието. Подкрепата за учителите в страната и в българските училища в чужбина е единственият реален начин за опазване и развитие на езика. Науката и културата трябва да бъдат водещи в този процес, а не административните ограничения, които често водят до застой.
В крайна сметка, приемането на такъв научно необоснован закон би могло да доведе до опасна културна и обществена изолация. В свят на глобална комуникация, България рискува да изпрати погрешен сигнал за своята отвореност и модернизация. Поради тези причини, академичните кръгове настояват законопроектът да бъде окончателно отхвърлен, за да се остави езикът да диша и да се развива естествено.