След 23 години посветеност на българската история и култура, едно от най-емблематичните научнопопулярни предавания в родния ефир – „Час по България“ – обяви своя край. Новината, разпространена от автора и водещ проф. Пламен Павлов, шокира хиляди зрители, които в продължение на десетилетия разчитаха на предаването за задълбочен поглед към миналото на нацията ни. Последното излъчване е насрочено за 6 ноември, оставяйки празнота, която трудно ще бъде запълнена.
От своя старт през далечната 1999 г. по телевизия СКАТ, „Час по България“ се превърна в истинска телевизионна трибуна за българщината. То не беше просто предаване, а своеобразен университет на екрана, където всяка седмица водещи учени, археолози, историци, писатели и краеведи разкриваха неподозирани факти и преосмисляха познати събития. Под ръководството на проф. Пламен Павлов от 2003 г., след първите водещи Асен Йорданов и Божидар Димитров, форматът се утвърди като еталон за сериозна журналистика в областта на културно-историческото наследство.
Всяко издание представляваше увлекателна дискусия, обогатена с богат архивен материал – исторически карти, снимки и кадри, които оживяваха разказите за тракийските царе, средновековните крепости, възрожденските будители и българските общности по света. Зрителите имаха уникалната възможност да участват в пряк ефир, задавайки въпроси и изразявайки мнения, което превръщаше предаването в интерактивен мост между академичната общност и широката публика.
В последния си брой, предаването ще посрещне гл.ас. д-р Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН, който ще представи своите най-нови проучвания в Мелник, Боженишки Урвич и Сандански – достоен финал за една поредица, която винаги е била в челните редици на научните открития и тяхното популяризиране. Причините за спирането остават забулени в мъгла, като проф. Павлов лаконично сподели, че те са „независещи от мен“ – фраза, която често отеква със съжаление в българския медиен пейзаж.
Изчезването на „Час по България“ е повече от загуба на едно телевизионно предаване; то е загуба на важна образователна и културна институция, която в продължение на повече от две десетилетия възпитаваше любов към родната история и гордост от българското наследство. Неговата липса ще бъде осезаема за всички, които ценят дълбочината, анализа и обективното представяне на миналото, а паметта за неговия принос ще остане завинага в съзнанието на поколения българи.