На 3 ноември 1903 г. Панама обявява независимост от Колумбия след въстание, подкрепено от Съединените щати. Новата република възниква в момент, когато Вашингтон търси контрол върху бъдещия маршрут на междуокеански канал през Панамския провлак.
Панама дотогава е департамент на Колумбия. През януари 1903 г. Съединените щати и Колумбия подписват договора Хей–Еран, който трябва да даде на Вашингтон право да изгради канал. Колумбийският конгрес обаче отхвърля споразумението, тъй като го смята за неизгодно и засягащо националния суверенитет.
На 3 ноември панамски бунтовници поемат контрола над ключови места, а е създадена временна правителствена хунта. Американски военни кораби пристигат край Панама Сити и Колон. Според Държавния департамент на Съединените щати това фактически не позволява на Колумбия да изпрати достатъчно войски, за да потуши въстанието. Колумбийските сили срещат и сериозни затруднения при придвижването през джунглите на Дариенския провлак.
Признание срещу права за канала
Съединените щати признават независимостта на Панама на 6 ноември 1903 г., само три дни след обявяването ѝ. На 13 ноември са установени дипломатически отношения, а на 18 ноември американският държавен секретар Джон Хей и Филип Бюно-Вария подписват договора Хей–Бюно-Вария. Бюно-Вария е френски инженер, свързан с предишния неуспешен опит за изграждане на канал през провлака, и става дипломатически представител на новата панамска държава във Вашингтон.
Съгласно договора Панама предоставя на Съединените щати права върху зона с ширина 10 мили, необходима за изграждането, управлението и защитата на канала. В замяна Панама получава 10 милиона долара и годишна сума от 250 000 долара, която първоначално трябва да започне да се изплаща девет години след ратифицирането на договора. Съединените щати поемат и ангажимент да гарантират независимостта на Панама.
Ролята на Вашингтон остава спорна още от самото начало. По-късно президентът Теодор Рузвелт защитава действията си с думите: „Превзех провлака, започнах канала и оставих Конгреса да обсъжда не канала, а мен.“ Фразата обобщава открито американския подход: политическата промяна в Панама е използвана, за да се премахне пречката пред стратегическия проект на Съединените щати.
Каналът променя значението на независимостта
Изграждането на Панамския канал започва през 1904 г., а водният път е открит през 1914 г. В продължение на десетилетия Съединените щати управляват зоната около него. През 1977 г. Вашингтон и Панама подписват договорите „Торихос–Картър“, които предвиждат постепенно предаване на контрола. На 31 декември 1999 г. Панама поема пълната отговорност за управлението и експлоатацията на канала.
Така събитието от 3 ноември 1903 г. не е само акт на отделяне от Колумбия. То поставя началото на държава, чиято независимост от самото начало е свързана с един от най-важните транспортни проекти в световната история.
Източници: history.com, apnews.com, pbs.org