Коментар на Емилия Милчева:
Зимата ще е гореща, въпреки че правителството на Румен Радев замрази цените на тока за бита и парното до 1 юли 2027 година. Или точно заради това. Де юре цените бяха поставени във „фризера“ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ден след балотажа на президентските избори тя одобри увеличение от 32,52% на природния газ, макар първоначално да смяташе, че ще е шок за топлофикациите и икономиката.
Де факто решенията приличат повече на държавно ценообразуване от времето на социализма, отколкото на акт на независим регулатор. Няма разлика – и при режима на Живков, и при управлението на Радев сметката за временния политически комфорт на властта ще платят всички данъкоплатци.
Държавата може да замрази две регулирани цени, но не и поскъпването на живота. Поскъпналата енергия ще се прехвърли почти незабавно върху крайните потребители.
Удар по веригата
По-скъпите газ и електроенергия ще увеличат производствените разходи и ще засилят инфлационния натиск. Още повече че бизнесът трябва да плаща високите сметки сега, а компенсациите за скъпия ток ще дойдат чак след юни 2027 г. Междинна подкрепа е предвидена само при определени условия, например борсова цена над 180 евро/MWh. Компенсациите не са гарантирани в пълен размер. Те ще покриват най-много 80% от разликата над 122,71 евро/MWh, като окончателният процент ще зависи от наличните средства във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС).
До окончателното изплащане на компенсациите предприятията ще трябва да финансират разходите си. Икономическата логика им оставя няколко избора: да свият печалбите си, да повишат цените на стоките и услугите, да ограничат производството или да намалят разходите за труд.
Последното означава замразяване и дори намаляване на заплати, съкращаване на работното време и освобождаване на служители. За фирмите с малки финансови резерви и висока енергийна зависимост това може да се превърне във въпрос на оцеляване. А обещаната на домакинствата “стабилност” ще се върне като бумеранг под формата на по-скъпи стоки, по-ниски доходи и загубени работни места.
Първите сигнали за поскъпване заради повишените цени на газа вече идват от производители на хляб и хлебни изделия и от собственици на оранжерии, отоплявани с газ. По-високи разходи ще имат и предприятията, които използват природен газ за технологична пара и топлинна обработка – например в млекопреработването и месната промишленост, както и производителите на азотни торове, стъкло и строителни материали, чиито технологии разчитат на газ. А това означава и по-скъпа продукция.
Натиск и върху домакинствата
Веднага ще усетят увеличението и 250-те хиляди домакинства, които се отопляват с газ.Това ще засили инфлационния натиск в момент, когато националната статистика вече прогнозирагодишна инфлация от 6,1% за октомври. Гуверньорът на БНБ Димитър Радев предупреди, че покачването на цените на стоки и услуги продължава да бъде по-голямо в България, отколкото в другите страни от еврозоната. За септември инфлацията в страната на годишна база е 5,6% при 3,8% за еврозоната.
А между цената на скъпия газ и сметките за отопление на софиянци се отваря разлика, която някой трябва да плати – и това със сигурност ще са данъкоплатците. При това природният газ в България остава сравнително евтин на европейския фон. Според последните данни на Евростат през първата половина на 2026 г. домакинствата у нас са плащали средно 6,54 евроцента за киловатчас при 11,03 евроцента средно за ЕС или с около 41% по-малко.
Кой ще плаща
При определянето на цените на парното КЕВР е използвала средна прогнозна цена на природния газ от 37,90 евро за мегаватчас за целия регулаторен период. През ноември действителната регулирана цена достига 58,43 евро – с над 54% повече от заложеното в разчетите. Това поставя въпроса как топлофикациите ще покриват разликата и дали тя няма да се превърне в нови задължения, отложени плащания или разходи за държавата.
За столичната топлофикация това означава риск от още по-голямо дългово бреме. През септември задълженията ѝ към „Булгаргаз“ и БЕХ надхвърляха 1,28 млрд. евро. Само дългът към „Булгаргаз“ вече е над 900 млн. евро, а графикът за погасяването му не се спазва. Около една трета от годишното потребление на природен газ в България се осигурява по дългосрочния договор с Азербайджан, а останалите количества идват предимно от втечнен газ, доставян през терминали в Гърция и Турция. Така страната вече не зависи от един доставчик, но остава изложена на колебанията на международните пазари.
За ноември „Булгаргаз“ е включил и допълнителни количества от газохранилището в Чирен. Според КЕВР без тях поскъпването би достигнало 39,37% вместо одобрените 32,52%. В същото време разширяването на единственото българско газохранилище продължава да се бави. Проектът трябваше да приключи през март 2025 г., но след разследване на Европейската прокуратура, прекратен договор за сондажите и нови проблеми с обществените поръчки пълният капацитет от 1 млрд. куб. метра остава далечна цел. Засега той е увеличен от 550 на 650 млн. куб. метра, а в правителствената програма изпълнението вече е отложено за края на 2029 г. По-голямото хранилище би позволило да се купуват и съхраняват повече количества газ при благоприятни цени, вместо страната да остава толкова зависима от колебанията на пазара през отоплителния сезон.
Касичката „ФСЕС“
Кой плаща разликата между пазарната цена на електроенергията и замразените сметки на домакинствата? Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който компенсира доставчиците на ток за бита. От него се финансират и компенсациите за скъпия ток на бизнеса.
Румен Радев обеща правителството да осигури необходимата ликвидност на фонда, но не уточни колко ще струва това. За 2026 г. са планирани 1,26 млрд. евро приходи срещу 1,49 млрд. евро разходи. Според одобрения от правителствотона 7 октомври бюджет прогнозната наличност във ФСЕС в края на годината ще бъде 61,6 млн. евро при 251,7 млн. евро в началото ѝ.
Тоест фондът планира да изразходва по-голямата част от натрупания си резерв, а правителството не е обявило какъв допълнителен ресурс ще е необходим за задържането на цените на тока до юли 2027 г., нито откъде ще го осигури. ФСЕС обаче не компенсира топлофикациите за поскъпналия природен газ. Кой ще поеме нарастващите им разходи, след като цената на парното също остава замразена?
Сметка с отложен падеж
А новата система за подпомагане на енергийно бедните продължава да е на хартия. Според енергийния министър Ива Петрова информационната система все още е била в тестови режим през юли. Съществуващите помощи за отопление достигат само до част от нуждаещите се – 340 хиляди за този зимен сезон, докато новият механизъм, който трябва да обхване и останалите енергийно бедни домакинства, все още не работи.
Така държавата намира средства да поддържа ниски цени за всички – и бедни, и богати, но не и да подпомогне хората, които едва си позволяват дори тези цени. Офертата с “евтиното” топло на властта не е енергийна политика, а сметка с отложен падеж. Но може и управляващите да плащат.