Вместо да се разглежда просто като разход в бюджета, спортът започва да се третира като стратегическа инвестиция в човешкия капитал и националното здраве. Новата управленска визия цели да трансформира начина, по който българското общество се отнася към физическата активност, превръщайки я в инструмент за превенция на зависимостите и борба срещу социалната изолация.
Един от най-забележителните акценти е насочен към най-малките ученици. До септември 2029 г. се планира промяна в образователните стандарти, която да върне в ежедневието на децата от първи до четвърти клас задължителната 10-минутна сутрешна гимнастика. Към това ще се добави и кратка 5-минутна двигателна пауза след четвъртия час, с цел подобряване на концентрацията и правилното физическо развитие на децата още от ранна възраст.
Погледът е насочен и към младежите между 15 и 29 години. Целта е те да спрат да бъдат просто пасивни получатели на услуги и да се превърнат в активни граждани, участващи в решенията за бъдещето си. В тази връба България се стреми да засили ролята си в европейската младежка политика, като се подготвя за домакинство на Регионален европейски младежки център.
В сферата на елитния спорт се очаква сериозно почистване и въвеждане на прозрачност. Министерство на спорта планира нов, по-строг лицензионен режим за спортните федерации, за да се гарантира обективност и сигурност за атлетите. Паралелно с това, до април 2027 г. ще бъде приета нова Национална стратегия за развитие на физическото възпитание, която ще обхване всичко – от олимпийската подготовка до развитието на местните спортни клубове.
Особено внимание е отделено на признанието към тези, които са донесли слава на страната. Предвидена е цялостна система за подкрепа на олимпийските и параолимпийските медалисти, както и на техните лични треньори, дори след като са прекратили активната си състезателна дейност. Това е признание, че успехът в спорта е резултат от дългогодишен труд, който заслужава държавна грижа.
Модернизацията на инфраструктурата ще бъде двигател на тези промени. Инвестициите в училищни бази и спортни комплекси ще се реализират чрез прозрачни процедури и публично-частни партньорства. За да се избегне субективното разпределение на средствата, кандидатстването и отчитането на проектите ще премине изцяло през електронни платформи.
В основата на новия подход стои вярата, че по-добрата спортна среда и равноместният достъп до модерни съоръжения ще доведат до по-здраво общество. Конечната цел е повече деца и възрастни да спортуват редовно, а професионалните спортисти да разполагат с условия, които отговарят на международните стандарти.