Франция се сблъсква с тежка вълна от социално недоволство, която бързо прерасна от мирни демонстрации в истински градски сблъсъци. Докато хиляди граждани излязоха на улиците, за да протестират срещу поскъпването на живота и горивата, част от протестите се превърнаха в хаос, белязан от грабежи и нападения срещу държавни институции.
Разрушенията обхванаха няколко големи града, превръщайки ги в зони на напрежение. В Лимож историческото кметство бе обгърнато от пламъци, което доведе до рухването на покрива му, а в Марсилия и Лион бяха атакувани административни сгради и туристически офиси. Центърът на Париж, особено около площад „Република“, се превърна в арена на сблъсъци, при които полицията бе принудена да използва сълзотворен газ.
Статистиката от събитията е стряскаща и противоречива. Докато властите говорят за около 550 000 участници, организаторите твърдят, че броят им достига 800 000. Цената на разгулството обаче е висока – над 2000 души са задържани, а броят на ранените силовикари варира между 600 и 1000 души, според различни източници.
Президентът Еманюел Макрон реагира с категоричност, заявявайки, че нищо не може да оправдае вандализма. В телевизионно обръщение той подчерта, че ще бъде направена ясна разлика между мирните демонстранти и тези, които са се опитали да дестабилизират републиката. По думите му, извършителите на грабежите ще понесат пълна финансова и правна отговорност за действията си.
За да овладее ситуацията, френският лидер обяви план за политически диалог, включващ срещи със синдикати, учители, ученици и представители на бизнеса. Целта е да се открият реални решения на причините за гнява на обществото, като правителството ще проведе спешно кризисно заседание. Въпреки тежките сблъсъци, Макрон отказа да въведе полицейски час или извънредно положение, залагайки на правото на протест, стига то да остане в рамките на закона.