Въпросът за минималната работна заплата отново е в центъра на социалния диалог, като очакванията за нейния бъдещ размер предизвикват сериозни дискусии между правителството и синдикатите. Търсенето на баланс между възможностите на работодателите и нуждите на работниците остава основен приоритет в текущите преговори.
Конфедерацията на независимите синдикати в България категорично отказва минималната заплата да бъде фиксирана на 50% от основната средна, базирана на регистрите за заетост. Вместо това се търсят по-справедливи механизми, които да отговарят на европейските директиви и международните конвенции за адекватни заплащания.
Погледът е насочен и към бъдещето, като до 2027 година се планира въвеждането на нови индикатори. Националният статистически институт ще разработи национален стандарт за издръжка на живота, като се заложи на индекса на малката потребителска кошница вместо на традиционните измервания.
Освен потребителските цени, ще бъдат взети предвид и други ключови фактори за определяне на заплатите. Сред тях са ръстът на медианната заплата, промените в средната годишна брутна заплата и дългосрочното повишаване на производителността на труда в страната.
Колкото до конкретните суми, настоящата стойност от 620,20 евро вероятно ще остане в миналото. Очакванията на синдикалните лидери са правителството да намери ресурси за повишение, което да изтласка минималната заплата в диапазона между 670 и 680 евро.
Времето за преговори е ограничено, тъй като крайният срок за определяне на новата сума е до края на септември. Очаква се следващите срещи между социалните партньори да дадат окончателния отговор на хиляди български работници.